ПРОПОВЕД ЗА ВТОРА НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
„И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31) – в тези прости думи Господ събира цял закон за човешките отношения. Всеки от нас желае да бъде разбран, простен и обичан. Но колко лесно забравяме да дадем на другия онова, което очакваме за себе си.
Но Христос не спира дотук.
Той ни отвежда там, където човешката справедливост отстъпва място на Божията любов: „Обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят“ (Лука 6:27). Да обичаме онези, които ни обичат, е естествено. Да отвърнем с добро на доброто не изисква особена духовна сила. Истинското изпитание започва, когато срещу нас стоят обида, неблагодарност, клевета или вражда.
Как да обичаме този, който ни е наранил?
Христос не иска от нас да наречем злото добро, нито да се примирим с неправдата. Той иска по-трудното – да не позволим чуждото зло да роди зло в нашето сърце. Да не се превърнем в подобие на онзи, който ни е причинил болка. Да прекъснем веригата на омразата чрез прошка, молитва и милост.
Това изглежда непосилно, ако разчитаме само на себе си. Но християнската любов не е само човешко усилие. Тя е плод на Божията благодат в сърцето, което се учи да прощава. Понякога началото е малко: да замълчим вместо да отвърнем, да не осъдим, да се помолим за човека, който ни е огорчил, и да му сторим добро.
„Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Бог оставя Своето слънце да грее над добри и зли и изпраща дъжд над праведни и неправедни (Мат. 5:45). И ние сме призвани да излезем от кръга на взаимността – обичам, защото ме обичат; давам, защото ще получа; прощавам, защото ми се извиниха.
Мярката на християнската любов е друга: да дадем, без да пресмятаме; да простим, без да чакаме отплата; да запазим милост и към падналия, защото и самите ние живеем единствено чрез Божията милост. Тогава любовта престава да бъде чувство и се превръща в духовен подвиг.
Нека не питаме дали другият заслужава нашата любов.
Нека се запитаме дали сърцето ни е способно да носи Христовата любов. Пътят към Бога минава през очистването на сърцето от гняв, осъждане и мъст. И колкото повече в него се възцарява милостта, толкова повече то става място, в което обитава Сам Бог. Не победата над врага, а победата над собствената ни ожесточеност е истинската победа на християнина. Там започва Царството Божие.
