ПОКРОВ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА
През 910 г., при император Лъв Мъдри, Константинопол бил застрашен от нашествието на сарацините. В тези тревожни дни множество вярващи се събрали на молитва във Влахернския храм на Пресвета Богородица, където се пазели Нейни безценни светини – дрехата и покровът ѝ.
Сред молещите се били св. Андрей, юродив ради Христа, и неговият ученик Епифаний.
По време на всенощното бдение св. Андрей бил удостоен с дивно видение. Той видял Божията Майка, обкръжена от ангели и светии, да се моли за народа пред Своя божествен Син. След това Тя простряла над Константинопол своя покров – знак за небесната ѝ закрила.
Развълнуван, св. Андрей попитал ученика си: „Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?“ – „Виждам, отче свети, и се изумявам!“ – отвърнал Епифаний.
Вестта за чудното видение укрепила духа на жителите и защитниците на града.
Скоро след знамението опасността за столицата отминала, а благодарният народ запазил спомена за явеното застъпничество на Божията Майка.
Празникът Покров Богородичен започнал да се чества в памет на това събитие, а особено широко се утвърдил първо в руските земи през XII век. С времето почитта към него се разпространила и сред други православни народи.
Чудното видение във Влахерна е жив образ на непрестанното застъпничество на Пресвета Богородица за човешкия род и свидетелство за майчината ѝ грижа към всички, които с вяра прибягват към Нея.
Затова и днес Църквата молитвено възкликва:
