НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ: ГАДАРИНСКИЯТ БЕСНОВАТ – СИЛАТА НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ
Днешното евангелско четиво (Лука 8:26–39) ни разказва за изцелението на гадаринския бесноват – човек обсебен и измъчван от множество нечисти духове. Той живеел сред гробовете, далеч от хората, и никой не можел да го удържи дори с вериги.
Когато Господ Иисус Христос се приближил, демоните затреперили пред Него.
Те измолили позволение да влязат в стадо свине и когато се вселили в тях, стадото се спуснало по стръмнината и се издавило в езерото.
Като чули за това чудно събитие, жителите на Гадаринската страна надошли и видели как изцеленият човек седял смирено при нозете на Спасителя. Но вместо да благодарят за чудото, обзети от страх, те помолили Христос да си отиде.
Този разказ ни разкрива както пагубната сила на бесовете, така и властта на Христос над тях. Демоните се стремят чрез легиона на нашите грехове, страсти и духовни заблуди да ни обсебят и погубят. Но макар тяхното въздействие да е допуснато до време, в крайна сметка злото е безсилно пред Божието всемогъщество. С идването на Христос бесовете в нас биват победени.
Бог ни е дарувал благодатните средства за борба със злото и за победа над него.
Това са нашите лични срещи с Христа – в покаянието, в изповедта, в светото Причастие, в молитвата, в поста, в четене на Свещеното Писание. Но тези свети дарове изискват жива вяра, искрено обръщане на сърцето и непрекъсващо богообщение.
Спасението не се постига само с човешки усилия. То е чудо и дар на Божията благодат, на която сме призвани да съдействаме чрез вяра, смирение, любов и добри дела. Бог не ни принуждава насила да бъдем свети, а ни дарява възможността да се срещнем с Него. Но след чудото на нашата среща с Христа ние трябва да поискаме Той да остане с нас.
Затова нека не бъдем като гадаринците, които отпратили Спасителя, предпочитайки земното пред небесното. Нека отворим сърцата си за Божията благодат и вместо „Иди си от нас!“ да зовем: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас, грешните!“
