СВ. НАУМ ОХРИДСКИ ЧУДОТВОРЕЦ – 23.12
Св. Наум произхождал от благородно семейство в Мизия (т.е. от българските земи), но, презирайки земното богатство и чест, се присъединил към великото мисионерско дело на светите братя Кирил и Методий във Великоморавия, започнало през 863 г. По-късно ги придружил и до Рим, където през 868 г. бил ръкоположен за свещеник от папа Адриан II. След блажената кончина на св. Кирил (14 февруари 869 г.) св. Наум останал до св. Методий, придружавайки го в Панония и Великоморавия, където продължил делото на славянската просвета. Заедно с наставника си понесъл и тежки гонения от немското духовенство.
След успението на св. Методий (6 април 885 г.) гоненията се усилили още повече и през същата зима св. Наум, заедно със св. Климент и св. Ангеларий, били принудени да търсят убежище в България. Най-напред по Дунав достигнали Белград – тогавашна българска крепост – където били радушно приети от градския управител.
Оттам били изпратени в столицата Плиска, където св. княз Борис-Михаил ги приел с голяма радост и почит.
Малко след това св. Ангеларий починал, св. Климент бил изпратен в югозападните български земи, а св. Наум останал в столицата като най-близък съратник на Покръстителя, ставайки един от основателите на Плисковската книжовна школа.
На великия църковнонароден събор в Плиска (893–894 г.) св. Климент бил ръкоположен за епископ, а след това св. Наум бил изпратен в Македония като негов сътрудник и учител. Там той учителствал седем години, а след това – сред дивната природа на южния бряг на Охридското езеро – основал голям манастир, посветен на архангел Михаил, издигнат по повеление и със средствата на св. Борис-Михаил и неговия син Симеон. Манастирът съществува и до днес и носи името на св. Наум.
Преподобният се преставил в Господа на 23 декември 910 година.
Погребан бил южно от входа на манастирския храм, а над светия му гроб бил издигнат куполен параклис, украсен с житийни сцени. Там и до днес в каменен саркофаг почиват неговите свети мощи. През вековете гробът му е бил извор на благодатни прояви и безброй чудеса. Според църковното предание, ако човек допре ухото си до каменната плоча на гроба на светеца ще чуе биещото му сърце.
