СВ. МЕЛАНИЯ РИМЛЯНКА
През IV в. няколко свети мъже, гонени на Изток от арианите, потърсили убежище в Рим. От тях римските християни узнали за подвизите на светите отшелници и за трудовете на монашеския живот. Тези разкази събудили голямо усърдие за служение на Бога, особено между жените от висшето римско общество. Те започнали да се отказват от светските удоволствия и да употребявали всичко за подпомагане на бедните, за откупуване на пленените, за построяване и украсяване на църквите.
Между тия свети жени особено се потрудила Мелания, вдовица на окръжния римски управител, която от 20-годишна възраст се посветила на служение Богу.
Желанието й да се поклони на светите места и да изучи монашеския живот я довело на Изток.
Там тя посещавала светите отшелници, строила манастири, болници, странноприемници и сама обгрижвала бедните с най-голямо смирение. Огромните си богатства тя употребила за богоугодни дела.
Усърдието на Мелания наследила нейната внучка, носеща нейното име.
Тя била омъжена за един от най-богатите и знатни граждани в Рим – Валерий Пиниан. Самата тя притежавала огромни имения в Италия, Сицилия, Испания и Африка, но сърцето ѝ не било привързано към земните блага, а горяло от чиста любов към Бога и ближните. Родили ѝ се две деца, които починали малолетни. Тя и мъжът ѝ видели в това знак от Бога, че трябва да употребят и времето, и средствата си за дела на милосърдие.
Затова решили да разпродадат огромните си имоти и да се отдадат на благотворителност в Ерусалим. Скоро след пристигането им Мелания Старшата починала (410 г.), а нейната внучка продължила делата ѝ. Блажени Йероним, който живеел тогава също в Йерусалим, където превеждал Библията на латински, ѝ помагал със своите духовни наставления. Заедно с това благочестивата Мелания и нейния съпруг дейно се занимавали с благотворителност, помагали на бедни и болни. Те построила болници и странноприемници и починали в бедност на 31 декември 439 г.
