СВ. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
Днес Църквата чества великия египетски авва Антоний, считан за баща на християнското монашество (заедно със св. Павел Тивейски, първият отшелник).
Житието на св. Антоний е написано от друг знаменит египетски светец – Атанасий Александрийски. Антоний е роден около 251 г. в Среден Египет в семейство на заможни християни. Получил добро семейно възпитанието, което изградило у него християнски светоглед и начин на живот. Той избягвал светската суета и се посвещавал на богомислие и молитва. Родителите му починали когато бил на 20 години, а той продължил да следва избрания от него начин на живот. Веднъж в църквата той чул евенгелските думи: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.“ (Мат. 19:21). Вдъхновен от тези слова, Антоний раздал имота си на бедните и поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност, след което се оттеглил на аскетичен живот под ръководството на духовен старец.
След 15 години той се преместил в пустинята отвъд Нил и заживял в една руина в планината при пълно отшелническо уединение. Там прекарал 20 години в тежки изпитания и борби с телесните несгоди и с нападенията на бесовете. За тези свои подвизи св. Антоний бил удостоен свише с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство. При него идвали болни и страдащи, с които беседвал. Така повлиял на мнозина да приемат вярата в Христа. Около неговото обиталище се събрали да живеят отшелници, които му подражавали и търсели неговото духовно ръководство. Антоний най-сетне се съгласил и така, без да иска, станал „баща“ и ръководител на първата монашеска общност. Славата му достигнала до столицата и самият св. цар Константин Велики и неговите синове имали преписка с него.
Последните 40 години от живота си св. Антоний прекарал в отшелничество уединение на планината Кулзум в пустинята недалеч Червено море,
Преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Неведнъж вземал участие в борбата на Църквата против арианската ерес. Почувствувал близостта на своя земен край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят хората мястото на неговия гроб. Св. Антоний починал на 17 януари 356 г. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени в Александрия, оттам в Константинопол, а оттам през ХI век във Франция. Молитвите му към Господа да имаме!
