СВЕТИ 26 ЗОГРАФСКИ МЪЧЕНИЦИ
Византийският император Михаил VIII Палеолог, след като узурпирал престола, ослепявайки законния престолонаследник – 11 годишния Йоан IV Ласкарис, бил отлъчен за това престъпление от Църквата от патриарх Арсений. Императорът низвергнал патриарха, но за да укрепи властта си извършил друго престъпление – решил да приеме върховенството на Римския папа, който бил вече отлъчен от Православието, чрез т.нар. Лионска уния в 1274 г.
Но по-голямата част от православния народ и особено монашеството не приемали отстъпничеството, поради което императорът прибягнал до насилие спрямо несъгласните: едни ослепявал, на други режел езика, трети пращал в изгнание. Светогорските монаси също не приемали Лионската уния, като доказвали истинността на Православието и несъстоятелността на латинската ерес. Несъгласните императорът се опитвал да пречупи със сила и изпратил на Света гора папски легати, които имали задачата да проверят дали унията се прилага. Някои манастири поради страх влезли с тях в евхаристийно общение, но други останали твърди в своето православие и пострадали като мъченици. Най-много жертви дал българският Зографски манастир. Когато войската обградила стените на манастира, игуменът Тома посъветвал монасите, който не може да понесе мъченията да се скрие докато премина опасността, а той самия заедно с 21 монаси и 4 миряни, се заключил в манастирската кула, откъдето смело изобличавали ересите на римокатолиците.
Разярени, латините подпалили кулата.
Затворените в нея монаси и миряни загинали в пламъците на 10 октомври 1275 г. Опожарена била и църквата на манастира, били изгорени и много църковни книги, икони, утвари и пр. Несъмнено светите 26 мъченици са били канонизирни скоро след техния подвиг и от тогава паметта им се чества непрестанно в Българската църква.