СВ. ПАВЕЛ ИЗПОВЕДНИК, АРХИЕПИСКОП ЦАРИГРАДСКИ
Макар Православието да тържествувало на Първият вселенски събор в Никея (325 г.), ереста на арианството отново се разпространила, подкрепяна особено от император Констанций II. Православните архиереи били подложени на гонения заради верността си към истинското учение, утвърждаващо Божествеността на Иисус Христос.
След кончината на цариградския архиепископ Александър през 337 г. за негов наследник бил избран благочестивият дякон Павел. Но Констанций II свикал събор, който го свалил от престола и поставил на негово място Евсевий Никомидийски, който подкрепял арианите. Св. Павел бил прогонен и намерил убежище в Рим.
След смъртта на Евсевий през 341 г. светецът се завърнал в Константинопол, посрещнат с радост от православния народ. Скоро обаче отново бил изгонен по заповед на императора. На Запад получил закрилата на император Констанс, който настоял пред брат си Констанций да прекрати гоненията. Така св. Павел бил възстановен на архиепископския престол, но преследванията не престанали.
След смъртта на Констанс през 350 г. св. Павел бил заточен за трети път.
След изгнания в Солун и Месопотамия бил изпратен в Кукуз, Кападокия. Там арианите го удушили със собствения му омофор – символ на архиерейското служение. Така светителят запечатал с мъченическа смърт своята вярност към Православието.
През 381 г., при император Теодосий Велики, мощите му били тържествено пренесени в Константинопол, откъдето през XIII век кръстоносците ги отнесли във Венеция. Подвигът на св. Павел напомня, че истинският пастир никога не изоставя Христовата истина, като е готов заради нея да понесе изгнание и дори смърт.
