СВ. ЕВТИМИЙ ПАТРИРАХ БЪЛГАРСКИ
Св. Евтимий, последният патриарх на Второто българско царство, се родил около 1327 г. в престолния град Търново, в знатно и благочестиво семейство.
Получил добро образование, но още от младини възлюбил монашеския живот.
Около 1350 г. постъпил в Килифаревския манастир, където станал ученик на преп. Теодосий Търновски.
През 1363 г. придружил духовния си наставник до Константинопол, където св. Теодосий се преставил в Господа. Евтимий останал известно време в Цариград и Света Гора, усъвършенствайки се в молитвения подвиг и богословското познание.
Завърнал се в родината около 1371 г. и оглавил манастира „Св. Троица“ край Търново.
Там положил основите на прочутата Търновска книжовна школа, която се превърнала в духовно средище на православния славянски свят. Светителят превеждал и поправял богослужебни книги, съставял жития и похвални слова, възпитавайки поколения книжовници и богослови.
През 1375 г. бил избран за Търновски патриарх. Когато османците обсадили столицата, а цар Иван Шишман отсъствал, св. Евтимий станал духовен стожер на защитниците ѝ. След падането на Търново през 1393 г. завоевателите избили множество български първенци.
Патриархът безстрашно изобличил тяхната жестокост и бил осъден на смърт.
Според преданието мечът на палача се вкаменил и присъдата била заменена със заточение.
Целият народ излязъл да изпрати своя архипастир. На въпроса: „Кому ни предаваш, добри пастирю? “той отвърнал: „На Светата Троица ви предавам, и сега, и навеки!“ Тези думи останали като свещен завет за българския народ.
Според църковното предание светителят прекарал последните си години в Бачковския манастир, където се преставил в Господа в началото на XV век.
През 1905 г. в обителта бил открит гроб с архиерейски одежди и оловен свитък с името на св. Евтимий. След дългогодишни проучвания през 2023 г. Българската православна църква тържествено прослави мощите, приемани за негови, и установи тяхното ежегодно честване на 22 октомври.
