ПРЕСТАВЯНЕ НА СВ. ИОАН БОГОСЛОВ
Днес Църквата чества чудното преминаване в небесния свят на св. Иоан Богослов, любимия Христов ученик. Той е единственият от апостолите, който в мига на върховното изпитание не се уплашва, а заедно със св. Богородица стои под Кръста на Голгота до последния дъх на Спасителя. Единствен от 12-те апостоли той не загива мъченически, а след дълъг живот пълен с изпитания и гонения достига до дълбока старост и отива при Господа през царуването на император Траян – около 100 г. сл. Р. Хр.
Според преданието, когато узнал свише, че е дошло времето на неговия земен край, св. Иоан се простил с учениците си.
Казал им да го положат в гроба и да го оставят. Скоро след това други ученици намерили гроба му празен, затова Църквата вярва, че св. Иоан е взет на небето с тяло. Няма свидетелство дали това е станало приживе, както Енох и Илия, или посмъртно е бил възкресèн и възнèсен. Това чудо се потвърждава косвено от факта, че никъде по света няма свети мощи от него, а в края на живота си св. Иоан е имал много ученици и е бил почитан като най-свят човек.
Св. Иоан е най-боговдъхновеният от евангелистите.
Измежду тях той единствен е присъствал лично на ключовите мигове в земния живот на Христа. Той разкрива Бог като Любов и като извечното Слово.
На остров Патмос, където св. Иоан бил заточен в края на I век, Бог му явява Откровението (Апокалипсиса) за последните дни на човечеството преди Страшния съд, за нуждата от покаяние и за скърбите, които трябва да претърпят вярващите.
В своето Първо съборно послание св. Иоан пише:
„Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината; ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях. Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.“ (1 Иоан. 1:5-9)
