ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Денят на народните будители е един от най-самобитните български празници. Учреден е през 1922 г. при управлението на Александър Стамболийски по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски. В следвоенните години на изпитания и обезверяване на народа, създателите на празника избрали за неговото честване деня на на св. Йоан Рилски по стар стил – 1 ноември.
Този избор носи дълбок духовен смисъл.
Днес често наричаме „будители“ преди всичко книжовниците, учителите, просветителите и борците за национална свобода. Но защо патрон на празника е един отшелник, който избягал от светската слава и потърсил Бога сред суровата тишина на Рилската пустиня?
Защото идеята на празника е за едно друго будителство, което надхвърля земните стремежи.
Човек може да пробужда общественото съзнание в културен или патриотичен смисъл, сам да остава духовно непробуден. Защото Господ е казал: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26).
Преподобни Йоан Рилски не е призовавал народа с гръмки слова, нито е търсил признание и власт. Неговото слово е бил самият му живот – подвиг на смирение, пост, молитва и непрестанно общение с Бога. Отдалечен от света, той се превърнал в духовен светилник за целия български народ. Неговият пример свидетелства, че истинското величие не се измерва с външни дела, а с чистотата на сърцето и верността към Христос.
Просветата изгражда ума, родолюбието укрепва народната памет, но вярата пробужда душата за вечния живот. Затова най-дълбокото будителство е призивът към покаяние, молитва и духовно обновление.
Често принизяван до своите светски измерения, днес самият Празник на народните будители повече от всякога е призван да се събуди за своето истинско духовно предназначение.
