ПРОПОВЕД ЗА ОСМА НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
„Иди и ти прави също така“ (Лука 10:37).
Когато един еврейски законник попитал Спасителя как да наследи вечен живот, той получил отговор, който не допуска раздвоение между вярата и делата: да възлюбим Бога с цялото си същество и ближния като себе си. Но на въпроса „Кой е моят ближен?“ Христос отговорил с притча, която преобръщала човешките представи за близост.
По пътя от Йерусалим към Йерихон разбойници оставили един човек ограбен и полумъртъв. Един свещеник и левит го видели, но отминали страдалеца. Спрял до него един самарянин, към когото юдеите изпитвали неприязън. Той не разпитвал за произхода и заслугите на страдалеца, а превързал раните му, отвел го на сигурно място и поел грижата за неговото възстановяване.
Така Господ открива, че ближен не е само онзи, който ни е сроден по кръв, народ или убеждения. Ближен става човекът, който прекрачва границата на собственото си удобство, за да понесе чуждата болка. Милосърдието не е умиление отдалеч, а любов, която се приближава, докосва раната и остава вярна докрай.
И колко често съвременните хора повтаряме постъпките на храмовите служители.
Виждаме самотния старец, изоставеното дете, огорчения съсед, но бързаме по своите дела. Оправдаваме равнодушието си с умора или с външно благочестие. Но молитвата, която не смекчава сърцето, още не е принесла своя плод, белег на който е състраданието.
Истинската любов не одобрява злото и греха, но и не отнема достойнството на съгрешилия. Тя умее да изобличи без жестокост, да прости без гордост и да помогне без показност. Светите отци съзират в добрия самарянин образ на Самия Христос, Който намира човечеството, наранено от греха, и го въвежда в лечебницата на Своята Църква. Но тази утеха е и призив към нас: нека изцелените от Божията милост да не бъдат безмилостни към грешните и страдащите.
Не всеки има средства да помогне с пари, но всеки може да дари време, грижа, прошка или добра дума. Страшно е човек да познава Божия закон, а да отмине страдащия пред очите си. Затова същинският въпрос не е кой заслужава нашата любов, а на кого можем да станем ближни. Защото пътят към небесния Йерусалим минава през милосърдието към земния ни брат.


