Св. Йоаникий Велики е роден около 752 г. в бедно и благочестиво семейство край Апамея, във Фригия, Мала Азия. Рожденното му име Воилас дава основание да се предполага, че е от български произход. От дете обичал молитвата и се отличавал с дълбока вяра. Като младеж бил снажен и силен, и бил взет да служи в дворцовата стража. Но душата му копнеела не за земна слава, а за служение на Бога.
Потресен от гоненията срещу светите икони и монашеството, той напуснал военната служба и се оттеглил в планините на Витиния. Дълги години живял в пост, безмълвие и непрестанна молитва. Носел груби дрехи, хранел се оскъдно и спял на голата земя. Чрез суровия си подвиг придобил духовна чистота и благодатни дарове. Според житието му дивите зверове се укротявали пред него, а мнозина получавали изцеление и утеха по молитвите му.
Преподобният бил ревностен защитник на православното иконопочитание.
Напускал уединението си, за да подкрепя изповедниците и да изобличава заблудите на иконоборците. Бог го удостоил с дар на прозорливост: предсказвал събития, укрепявал обезсърчените и наставлявал търсещите спасение. Въпреки славата си на велик подвижник оставал дълбоко смирен и отдавал всичко на Божията милост.
Св. Йоаникий предсказал и тържеството на Православието – възстановяването на почитта към светите икони през 843 г. Преданието свързва с него молитвата: „Надеждата ми е Отец, прибежището ми е Синът, покровът ми е Светият Дух – Троице Свята, слава Тебе!“
Преподобният се преставил в Господа на 4 ноември около 846 г. Погребан бил в манастира Антидион, а при гроба му ставали чудеса. Неговият живот свидетелства, че истинската сила на християнина е в смирението, верността към Православната вяра и непрестанното общение с Бога.
