СВ. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН
Св. апостол Яков бил наречен „брат Господен“, защото според църковното предание бил син на св. Йосиф Обручник от първия му брак. Макар да не бил Христов брат по плът, той принадлежал към Неговото земно семейство.
Св. апостол Павел свидетелства, че след Своето Възкресение Господ Иисус Христос се явил и на Яков (1 Кор. 15:7). Това събитие положило началото на неговото ревностно апостолско служение.
Когато апостолите се разпръснали да благовестят по света, св. Яков останал в Йерусалим като пръв епископ на светия град. В продължение на близо тридесет години той ръководел Христовата община, отличавайки се със строг пост, непрестанна молитва и изключително благочестие. Заради светия му живот дори юдеите го наричали „Яков Праведния“.
Около 50 г. св. Яков имал водеща роля на първия Апостолски събор в Йерусалим.
Там било решено езичниците, приели Христа, да не бъдат обременявани с изпълнението на Моисеевия закон. Този събор станал образец за съборното решаване на въпросите на вярата и църковния живот.
С разпространението на християнството нараствала и ненавистта на юдейските първенци към последователите на Спасителя. Но св. Яков се ползвал с голяма почит сред народа и затова враговете на Христовата вяра замислили да използват неговия авторитет.
Според църковното предание те го извели на покрива на Йерусалимския храм и поискали публично да се отрече от Христа. Но вместо това св. Яков безстрашно изповядал, че Иисус е обещаният Месия, възкръсналият Син Божи.
Разярени, книжниците и фарисеите го хвърлили от храмовата височина.
Така св. апостол Яков приел мъченически венец около 62–63 г., оставайки верен на Господа до последния си дъх.
Св. Яков е автор на първото съборно послание в Новия Завет, в което учи, че „вярата без дела е мъртва“ (Иак. 2:26).
С неговото име е свързана и древната Йерусалимска света Литургия, която и днес се отслужва в Православната църква.
