СВЕТИ 26 ЗОГРАФСКИ МЪЧЕНИЦИ
През XIII век Византия преживявала тежки духовни и политически изпитания. Император Михаил VIII Палеолог, който завзел престола и ослепил законния престолонаследник – единадесетгодишния Йоан IV Ласкарис, бил отлъчен от Църквата от патриарх Арсений. В стремежа си да укрепи властта и да получи подкрепата на Запада, императорът приел Лионската уния от 1274 г., признаваща върховенството на Римския папа, който бил вече отлъчен от Православието.
Голяма част от православния народ и особено монашеството решително отхвърлили унията.
Срещу несъгласните започнали жестоки гонения – едни били ослепявани, на други отрязвали езиците, трети били изпращани на заточение.
Светогорските монаси също твърдо защитавали Православната вяра. На Атон били изпратени представители на императора и латински духовници, които трябвало да наложат унията със сила. Някои манастири отстъпили пред заплахите, но други предпочели мъченичеството пред отричането от вярата.
Особено тежко пострадал българският Зографски манастир.
Когато въоръжените отряди обградили светата обител, игуменът Тома позволил на онези братя, които не били готови за мъченичество, да се укрият. Самият той, заедно с 21 монаси и четирима миряни, останал в манастирската кула.
Оттам те безстрашно изповядвали Православието и отказали да приемат унията. Разгневени от тяхната непреклонност, нападателите подпалили кулата. На 10 октомври 1275 г. двадесет и шестимата Христови изповедници загинали в пламъците. Опожарени били части от манастира, а заедно с тях – църковни книги, икони и свещена утвар.
Църквата прославила Зографските мъченици заради тяхната непоколебима вярност към Христа и Православието. Паметта им остава свидетелство, че истинската вяра е по-скъпа от земния живот. По молитвите на светите 26 Зографски мъченици Господ да укрепва и нас във вярата и да ни дарува мъжеството да я пазим чиста и непоколебима!
