ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН
На празника Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен Църквата възпоменава три велики събития: видението на св. Константин Велики, намирането на светия Кръст при Голгота и връщането му от персийски плен.
През 312 г., преди решаващата битка с Максенций, св. Константин видял на небето сияещ кръст и думите: „С това ще победиш“. През нощта Сам Христос му се явил и заповядал кръстният знак да бъде поставен върху знамената и оръжията на войниците. Константин изпълнил повелята и удържал победа. Убеден, че тя му е дарувана от Бога, той станал могъщ покровител на Християнската църква.
През 326 г. св. Елена пристигнала в Светите земи.
По нейна заповед бил разрушен езическият храм, издигнат над Гроба Господен, след което недалеч от Голгота били открити и трите кръста. Кой от тях бил Христовият станало ясно чрез чудо: когато с него докоснали покойник, той оживял. Тогава Иерусалимският епископ Макарий въздигнал високо животворящия Кръст, за да го види събралият се народ и благоговейно да му се поклони. От това въздигане-въздвижение празникът получил своето име.
През 614 г. персийският цар Хозрой превзел Иерусалим и отнесъл Христовия Кръст в Персия. След продължителна война император Ираклий победил персите и светинята била върната.
Ираклий пожелал сам да внесе Кръста тържествено в Иерусалим, облечен в царски одежди, но невидима сила го възпряла. Патриарх Захарий му открил, че Христос е носил Кръста не в земна слава, а в смирение и унижение. Императорът свалил венеца и багреницата, облякъл прости дрехи и бос, с непокрита глава, смирено внесъл Господния Кръст в Светия град.
Църквата чества днес тези чудни събития и прославя светия и победоносен Кръст Христов като пее:
