ВЕЛИКА СРЯДА

На Велика сряда от Страстната седмица Господ Иисус Христос отново открито говори за Своите предстоящи страдания и доброволната Си жертва: „знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие“ (Мат 26:2). Първосвещениците, събрани в дома на Каиафа, се съвещавали как да заловят Иисус и да Го погубят. Те решили да действат с измама, а не открито, понеже се страхували от народа, който само три дни по-рано посрещнал Господа в Иерусалим, възгласяйки: „Осанна! Благословен идещия в името Господне“. (Марк 11:9)

След това евангелистите св. Матей и св. Марк разказват за помазването на Господа с миро от една безименна жена в дома на Симон Прокажения. Църковното предание ясно разграничава това помазване от онова, извършено от Мария преди Входа Господен в Иерусалим. Тази жена донесла скъпоценно миро в алабастров съд и го изляла върху главата на Господа.

Но учениците на Иисус започнали да негодуват, защото възприели този акт като ненужно прахосничество. Според тях стойността на това миро можела да бъде раздадена на бедните. Но противно на техните очаквания, техният Учител не само не осъдил тази постъпка, но я и похвалил, казвайки: „Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.“ (Матей 26: 10-12)

Веднага след това Юда, един от дванадесетте апостоли, решил да предаде Господа: „Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: „какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И от тогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.“ (Матей 26: 14-16)

Думата „тогава“ тук изразява не просто последователност на събитията, а тяхната дълбока вътрешна връзка.

Юда очаквал от Господа земни облаги и богатства, но неговият Учител не удовлетворявал тези очаквания. Той бил и крадец, както свидетелства евангелист Иоан (Иоан 12:6), и неговото користолюбие не понесло „прахосването на мирото“, затова, обзет от гняв и раздразнение, решил да предаде Учителя си на всяка цена. А цената, която му предложили – тридесет сребърника – била цената на роб. С тази цена първосвещениците изразявали своето презрение към Иисус, разчитайки на алчността на предателя, който не би се пазарил. От този момент нататък Юда търсел удобен случай да им Го предаде.

Така се изпълнило пророчеството на пророк Захария за тридесетте сребърника (Зах. 11:12-13), с които неблагодарните хора оценили Божията грижа към тях.

Първоначално първосвещениците възнамерявали да заловят и убият Иисус след празника, но след като намерили предателя, те – обзети от злоба и гняв – не се въздържали, и така се сбъднали пророческите думи на Господа, че ще пострада именно в дните на празника.