26 февруари – СВ. СЕРАФИМ СОФИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Любимият на поколения българи св. Серафим е роден на 1 декември (по стар стил) 1881 г. в руския град Рязàн със светското име Николай Борисович Со́болев. Завършва Рязанската духовна семинария и Духовната академия в Санкт-Петербург.
През 1908 г. става монах и е ръкоположен за йеромонах.
Изпълнява важни църковни послушания. След революцията от 1917 г. при отстъплението на белогвардейската армия в Крим е ръкоположен за епископ (с титлата Лубенски) през 1920 г. в Симферопол.
Бидейки духовник на Руската православна църква, неговото архиерейско служение преминава почти изцяло в България, където пристига с емигрантската вълна в 1921 г. До кончината си в 1950 г. той оглавява руските православни общини в България, обгрижвайки духовно както руските емигранти, така и множество българи, в това число и видни духовници. Това са години, когато Българската църква е в схизма, светският дух настъпва, вярата изстива и личност с духовния ръст на св. Серафим идва по Божи промисъл, за да утвърди вярата и да даде упование сред тежки изпитания. В служението му съществено място заема борбата за чистотата на Православието. Взема авторитетно участие във важни богословски спорове – за софиологията, за икуменизма и пр.
Автор е на ценни богословски трудове:
книгата „Св. София Премъдрост Божия“, двете му книги за православната монархия, множество проповеди, акатист на св. Йоан Рилски и пр. Но най-важно от всичко е светият му духовен живот – сравним с Отците на ранната Църква.
На 26 февруари 1950 г., на празника Тържество на Православието, владиката завършва земния си път. Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София, където от кончината му до днес безброй вярващи отправят към него молитви за помощ и свидетелстват за неговото чудотворно застъпничество.
Св. Серафим е светец на Руската и Българската православни църкви, които извършиха съвместно канонизацията му на 26.02.2016 г. в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София.
