СВ. ПАВЕЛ ИЗПОВЕДНИК, АРХИЕПИСКОП ЦАРИГРАДСКИ
Въпреки тържеството на православните на Първия вселенски събор в 325 г., към края на живота на св. Константин Велики арианството отново се въздигнало, а неговият син и наследник император Констанций Втори правел всичко възможно, за да утвърди арианството и да унищожи Православието.
Когато в 337 г. починал цариградският архиепископ Александър, на негово място бил избран благочестивият Павел. По това време Констанций Втори отсъствал от стоицата и когато се завърнал, бил много ядосан, че е избран православен архиепископ, свикъл епископски събор, незаконно го свалил от престола и поставил на негово място водещия арианин Евсевий Никомидийски.
Св. Павел бил принуден да напусне Константинопол и се оттеглил в Рим.
След смъртта на Евсевий през 341 г. св. Павел се завърнал в Константинопол, където народът посрещнал с любов своя епископ. Констанций по това време бил в Антиохия, спешно се върнал в стоицата и отново прокудил Павел, който пак трябвало да отиде в западната половина на империята. Там управлявал православният император Констанс, който след известно време написал гневно писмо на по-младия си брат и източен съ-император. Арианинът Констанций бил принуден да възстанови Павел на архиепископския престол, макар че след това светецът години наред бил подложен на страдания и оскърбления от страна на арианите.
След смъртта на православния западен император Констанс през 450 г., Констанций Втори за трети път изпратил в изгнание изповедника св. Павел – първо в родния му град Солун, после в Месопотамия, а най-сетне в кападокийския град Кукуз. Там св. Павел първо бил затворен в тъмница, а най-сетне бил удушен със собствения му омофор.
През 381 г., при православния император Теодосий Велики, мощите на св. Павел били тържествено пренесени в Цариград, а оттам през XIII век били похитени от кръстоносците и откарани във Венеция, където се намират и досега.
