Св. Мелетий, архиепископ Антиохийски, бил един от най-значимите изповедници и защитници на православната вяра през IV век. След Миланския едикт от 313 година на св. цар Константин Велики, когато настъпил мир за Божията църква, християнският свят бил изправен пред ново и тежко изпитание. Арианската ерес, която отричала единосъщието на Иисус Христос с Бог Отец, внесла дълбоко смущение сред вярващите и представлявала сериозна заплаха за единството и самото съществуване на Христовата Църква.
Въпреки че била категорично осъдена от Никейския вселенски събор през 325 година, арианската ерес не загубила своята сила и намерила множество привърженици, включително и в лицето на византийския император Констанций. Той започнал да преследва православните епископи, а народът и духовенството често се колебаели, преминавайки ту към арианите, ту към православните, което довело до тежка вражда и дълбоки разделения в Църквата.
В тези изключително трудни и смутни времена Мелетий, по произход от Армения, бил единодушно избран за архиепископ на Антиохия със съгласието както на православните, така и на арианите, които се надявали чрез него да укрепят собствените си позиции.
Св. Мелетий обаче не оправдал тези нечестиви очаквания и скоро се утвърдил като една от най-важните личности в борбата срещу арианската ерес.
Отстоявайки чистотата на истинската Христова вяра, св. Мелетий съчетавал необикновена кротост с изключителна твърдост на духа и неуморно се стремял да прекрати раздорите и враждата между християните. В този труден период той ръкоположил за дякон св. Василий Велики, който се превърнал в негов верен съработник и помощник в борбата срещу еретическите учения. Разпознавайки още от ранна възраст големите духовни и умствени дарби на бъдещия св. Йоан Златоуст, който тогава бил още млад, архиепископът го насърчавал да изучава Свещеното Писание, кръстил го и го поставил за четец в църквата.
Арианите, осъзнали че са се измамили в очакванията си, подбуждали византийските императори, които също изповядвали арианството по това време, три пъти да изпращат св. Мелетий в заточение.
И по време на изгнанията, и след завръщането си, св. Мелетий полагал всички възможни усилия да възстанови църковното съгласие. Чрез своите мъдри поучения св. Мелетий просвещавал паството си и давал на всички жив пример за благочестив и добродетелен християнски живот.
Малко преди смъртта на св. Мелетий на императорския престол се възкачил благочестивият император Теодосий Велики, за когото съществувало предание, че още преди да бъде миропомазан за цар, видял насън св. Мелетий да му възлага венец и царска багреница.
Скоро след това се появила и ереста на Македоний, който отричал божествеността на Светия Дух, поради което неговите последователи били наричани „духоборци“.
Император Теодосий, желаейки да сложи край на църковните разпри, свикал събор в Цариград през 381 година. Това бил Вторият вселенски събор, на който ереста на Македоний била осъдена, а Символът на вярата бил допълнен с православното учение за Светия Дух. Св. Мелетий председателствал събора, но преди неговото завършване този велик защитник на православната вяра предал душата си в Божиите ръце.
