СВЕТИ СЕРАФИМ САРОВСКИ ЧУДОТВОРЕЦ – 02.01
Преподобният Серафим Саровски е роден през 1754 година в град Курск, в благочестиво търговско семейство. От ранна възраст той изгубил баща си. Още от младини имал силно монашеско призвание и след поклонение в Киево-Печорската лавра през 1778 година постъпил като послушник в Саровския манастир. Подвизите на монашеския му живот били забалежителни: отшелничество, безмълвие, стълпничество (хиляда дни и нощи в молитва върху камък), затворничество и накрая – старчество. По време на отшелническия му живот в гората дивите животни се приближавали без страх до него и се хранели от ръката му, дори една мечка.
Св. Серафим се отличавал с дълбоко смирение и всеобхватна любов към хората.
Всеки човек посрещал с думите: „Радост моя!“. През цялата година поздравявал всички с радостния пасхален поздрав: „Христос воскресе!“. Когато бил нападнат от разбойници, търсещи несъществуващи богатства в килията му, той не оказал никаква съпротива и бил жестоко пребит. По Божие чудо оцелял, но до края на живота си останал прегърбен. Разбойниците били заловени и изправени пред съд, но светецът им простил и изпросил за тях помилване.
Св. Серафим основал Дивеевската света обител, в която по-късно просияли много подвижници и светци. По молитвите на светеца се извършвали множество невиждани чудеса. Така, когато неговият близък сътрудник Михаил Мàнтуров бил смъртно болен, св. Серафим благословил вместо него да умре сестра му – монахиня Елена (Мàнтурова).
Тя приела това послушание със смирение и починала в мир, а брат ѝ по чудо оздравял.
Св. Серафим притежавал дара на прозорливостта и много от неговите предсказания продължават да се сбъдват и до днес. Макар да не е оставил писмени трудове, част от неговите беседи и наставления са записани, сред които и знаменитият разговор с Николай Мотовилов за целта на християнския живот (1831 г.).
Саровският чудотворец предал духа си на Бога на 2 януари 1833 година. Народът го почитал като светец още приживе и особено след кончината му, когато на гроба му се извършвали много чудеса. Но официалната му канонизация, в присъствието на около 300 000 вярващи, се състояла през 1903 година по настояване на св. цар Николай II.
По време на атеистичния режим през 1922 година светите му мощи били иззети от Църквата и укрити от власитте. През 1990 година мощите били открити в Санкт Петербург, в бившия „Музей за история на религията и атеизма“, а през 1991 година тържествено пренесени във възродената Дивеевска обител, където и днес са предмет на всенародно поклонение.
