ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО
С празника Въведение Богородично отбелязваме въвеждането на тригодишната св. Дева Мария в Йерусалимския храм от нейните родители светите Йоаким и Ана, които на стари години измолили нейното раждане от Бога и обещали да Му я посветят.
Според църковното предание, отразено в тъй нареченото „Протоевангелие на Яков“, малката Мария била доведена до прага на Храма, след което сама изкачила големите стъпала за учудване на храмовите свещеници, които видели в това Божи знак. Мария била оставена да живее там, за да се подготви за великото служение, за което била избрана и което тогава никой не знаел – да стане майка на Богочовека.
В Храма тя била възпитавана във вяра и благочестие, труд, четмо и писмо.
На нея се е паднало да преде пурпурната вълна, която е символ на царско достойнство. Когато Мария навършила пълнолетие, според тогавашната традиция, била сгодена за св. Йосиф, който станал пазител на нейното девство. Животът на св. Богородица в Храма е предобраз на женското монашество, което се развило векове по-късно.
Богородичното Въведение в Храма се отбелязва от ранните векове, сведения за негово празнично честване има от VI–VIII век, а голямо разпространение празникът придобива през IX век.
През 1922 г. Българската църква, загрижена за нравственото състояние на децата и младежите, определя този празник да бъде честван като Ден на християнската младеж. По традиция на този ден децата отиват на богослужение, водени от своите родители или учители и се причастяват.
След 1947 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство.
Семейството е благословено от Бога още в Рая. То има за цел като малка домашна църква да съдейства всички негови членове да се освещават чрез вяра и любов, децата да се възпитават в християнските добродетели, а съпрузите да извървяват в единение своя път в Христа.
Отговорността за опазване на християнското семейство е на цялата ни Църква.
Да водим децата си в Божия храм, от ранно детство да ги учим на молитва и познаване на светото Писание, за да растат в благочестие и да се изкачват по високите стъпала на нравствеността и богомислието.
