ШЕСТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА – НА СЛЕПИЯ

В Шестата неделя след Пасха Църквата ни призовава да прочетем и осмислим един драматичен разказ от глава 9-та от Евангелието от Иоана – изцелението на слепородения. 

Самите апостоли, когато виждат слепия по рождение човек, задават привидно естествения въпрос за първопричината на злото и страданието: защо е наказан със слепота от рождението си този нещастник – дали заради греховете си, а при раждането си той не е извършил грях, или заради греховете на родителите си, за които не е отговорен? А Христос им разкрива надчовешката Божия логика: тази телесна слепота не е наказание за грехове, а е част от Божия промисъл. 

След като става чудото с проглеждането на слепия, многоучените фарисеи, заслепени от своето мнимо познание и спазване на Божия закон, започват разследване защо Иисус е извършил това дело в съботен ден. Разпитват дори родителите на слепородения, които отговарят уклончиво „понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.“ Това „отлъчване от синагогата“ отпреди две хилядолетия поразително ни напомня за съвременната ни „култура на отмяната“. 

Прогледналият слепец бива изпъден навън от фарисеите, които го нахокват и осъждат: „ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш?“ Но вследствие от това негово обществено отритване и „канселиране“ той отново се среща с Христа, изповядва своята вяра в Него като Син Божий и му се покланя. Така изцелението от неговата телесна слепота става промислително средство за духовното му проглеждане. 

А телесно зрящите, когато умът им е заслепен от мнимо знание и гордост, остават духовно и житейски слепи за най-важното: за Спасителя, Който им казва: „да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава“.

Така в този кратък, но безкрайно дълбок евангелски разказ темите за светлината и тъмнината, за виждането и слепотата, за духовното и телесното, за Божието и човешкото, за греха и спасението са преплетени в съвършена нагледна взаимовръзка и ваиморазкриване. 

Истинското виждане не е телесното, а познаването на Бога и живата вяра в Него.

Затова чудото е урок за всички – че без Христос човек остава в духовна слепота, а с Него получава светлина и спасение.