УСПЕНИЕ НА СВ. МЕТОДИЙ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ

Св. Методий е по-големият роден брат на славянския равноапостол Константин Философ – свети Кирил. На младини Методий имал успешна светска кариера и десет години управлявал славянска област в Ромейската империя. Но, следвайки Божието си призвание, той се отказал от високия сан и постъпил в манастир в планината Олимп в Мала Азия. Подир някое време при него дошъл и по-малкият му брат Константин.

Оттогава пътищата им се събират и по-късно те заедно извършват великото дело – покръстването и просвещаването на славянските народи.

От 863 г., изпратени в Моравия от ромейския император, светите братя заедно преподавали християнската вяра на разбираем славянски език чрез новосъздадената славянска писменост. С велико смирение Методий навсякъде отстъпвал първенството на по-даровития си по-малък брат, но след кончината на св. Кирил (в 869 г. в Рим) продължил великото дело с неуморим труд и непоклатим характер. Поради коварните замисли на немското духовенство св. Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ.

Така св. Методий станал архиепископ на Панония и Моравия, пряко подчинен на римския първосветител.

Но козните и клеветите срещу славянския равноапостол продължили. Най-после враговете му успели да го хвърлят в затвора, откъдето след две и половина години бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ. В тази непрестанна борба с ожесточените врагове св. Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на Свещеното писание, на богослужебните текстове и на църковноправния сборник Номоканон.

Св. Методий починал в Господа на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград, Моравия.

За съжаление, вследствие от гоненията от страна на немското духовенство, гробът и мощите му не са съхранени. Но неговото дело е било спасено от унищожение при св. Борис в средновековна България, която е съхранила и свято пази неговата памет, като го възпява така: