СВ. ФЛАВИАН ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ
Св. Флавиан бил презвитер в Цариград през V век. Поради добродетелния му живот бил избран за Цариградски патриарх през 446 г. – във време, когато в Църквата се разпространявало монофизитското лъжеучение, според което божествената природа на Христос поглъщала човешката му природа в една единна Божия природа. Патриарх Флавиан твърдо защитавал православното учение за двете природи на Христа. Затова силно го намразили придворните на император Теодосий Млади (упр. 408-450) и най-вече евнухът Хрисант, любимец на царя, който всячески го оклеветявал.
Но св. Флавиан мъжествено понасял клеветите и защитавал Църквата от новата ерес.
Когато патриарх Флавиан видял, че лъжеучението се разпространява твърде много, свикал в 448 година поместен събор и поискал еретикът-монофизит Евтихий да се яви на него. Дълго Евтихий не се покорявал на повелята на патриарха, но накрая бил доведен от въоръжени войници на императора. Като разкрил своето учение, той отказал да изслуша увещанията на събраните епископи, поради което те за упорството му го лишили от свещен сан. Евтихий се съюзил с враговете на патриарх Флавиан и съумял да разположи в своя полза императора и неговата съпруга.
На следващата година в Ефес бил свикан събор от съмишленици на Евтихий под председателството на Диоскор, александрийски патриарх. На този събор, известен като „разбойнически“, св. Флавиан бил наклеветен, че внася нови догмати в Църквата. Много епископи, чрез заплахи били принудени да подпишат, че са съгласни с учението на Евтихий.
Довели и св. Флавиан на този еретически събор.
Диоскор и неговите съмишленици го осъдили като лъжеучител, лишили го от сан и решили да го заточат в Египет. Но някои епископи се застъпили за Флавиан, настанал смут и Диоскор повикал войска. На св. Флавиан нанесли жесток побой и той след няколко дни се представил пред Господа.
Римският папа св. Лъв обявил определенията на беззаконния събор за недействителни и по неговото настояване, при благочестивите император Маркиан и императрица Пулхерия, през 451 година в Халкидон бил свикан Четвъртият вселенски събор, на който присъствали 630 епископи. Съборът осъдил ереста на Евтихий и определил да се изповядва Иисус Христос с две естества – неслитно, неразделно, неразлъчно и неизменно. Пред събора било прочетено посланието на св. Лъв до Флавиан, в което папата излагал учението за въплъщението на Сина Божий. Всички отци на Халкидонския събор признавали това за апостолско учение. Диоскор бил свален и осъден като убиец на св. Флавиан. Тялото на изповедника на православната вяра било тържествено пренесено в Цариград, а той бил обявен за светец и мъченик.
