СВ. ФИЛОТЕЯ ТЪРНОВСКА – 07.12
Преподобна Филотея Търновска е една от най-почитаните жени-светци в нашата църковна история. Нейните мощи близо два века пребивават в столичния Търновград, след това са пренесени във Видин и Сърбия преди да стигнат до днешното им място – румънския град Куртя де Арджеш.
Родината на светицата е византийският град Поливот в Памфилийската област.
Родителите ѝ, благочестивите християни Иоан Патриций и Ирина, дълго се молели за рожба, и след много молитви и сълзи Бог им дарувал дъщеря, която нарекли Филотея („Боголюбива“).
Още от детство тя проявявала силно духовно влечение. На шест години била дадена да се учи на свещените книги и толкова напреднала, че знаела наизуст големи части от Светото писание, а животът ѝ преминал в строг пост и въздържание.
На четиринадесет години, против волята ѝ, я съчетали в брак с благородния младеж Константин. Истински боголюбива, тя усърдно се молела Бог да запази девството ѝ и с мъдрост убедила съпруга си да поемат пътя на въздържанието. Двамата дали пред Бога обет за чистота, посветили се на милостиня, духовен живот и молитва, и станали пример за християнско благочестие.
След около шест години Константин починал и Филотея благоговейно го погребала.
Освободила слугите и раздала богатството си на бедни, немощни, на църкви и манастири, поверявайки изцяло живота си на Господа.
Недалеч от Поливот, на малък остров в езеро, преподобната си построила килия и заживяла в безмълвие. С пост, бдения и сън върху голата земя тя победила плътските страсти и се уподобила на ангел в плът. Макар да била нападана от страшни бесовски привидения и заплахи, Филотея разпръсвала всички козни с кръстно знамение и гореща молитва към Христа.
Скоро слухът за светия ѝ живот се разнесъл изцялата империя.
При нея започнали да идват духовници и миряни; тя ги утвърждавала във вярата, изобличавала езическите заблуди и ги наставлявала в Свещеното Писание. Мнозина болни получавали изцеление по нейните молитви, но тя всичко приписвала на Божията благодат.
Когато почувствала наближаването на своя край, преподобната събрала църковния клир и ги наставлявала да пазят чисто православното изповедание, да не се увличат от „езически басни“ и да не се боят от мъчения заради Христа. Напомнила им, че православната вяра е „главата на нашия живот“ и че нищо човешко не може да измести истината за единия Творец на небето и земята.
След няколкодневен пост и молитва Филотея предала духа си мирно в Господа на 7 декември (годината е неизвестна). Тялото ѝ било положено в храма „Св. Богородица – Св. София“ и скоро се оказало, че мощите ѝ са нетленни и чудотворни, а мнозина получавали изцеления и помощ по нейните молитви.
През XIII век българският цар Калоян с голямо благоговение пренесъл мощите на преподобната в столицата Търново, където те престояли близо двеста години за утеха на духовенство и народ. След падането на Търново през 1393 г. мощите били пренесени във Видин от митрополит Йоасаф и цар Константин II Асен, а след превземането на Видин – отнесени първо в Сърбия, а после във Влашко. Днес честните мощи на света преподобна Филотея се намират в град Куртя де Арджеш в Румъния и остават извор на благодат и чудеса за всички, които с вяра прибягват към нея.
Житието на преподобна Филотея, достигнало до нас, е съставено от свети патриарх Евтимий Търновски, който с дълбоко богословско чувство е описал нейния ангелоподобен живот и пътя на светите ѝ мощи. Православната църква чества паметта ѝ на 7 декември, призовавайки я като небесна застъпница за чистота, твърдост във вярата и милосърдие към страдащите.
