СВ. СИМЕОН СТЪЛПНИК
Той се родил в 357 година в пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, които били бедни. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче.
Бил на тринадесет години, когато Бог се докоснал до сърцето му и той закопнял за пълно отдаване на Божията любов. Но това се изпълнило постепенно. Най-напред Симеон започнал да чете книгите на Свещеното писание.
Като станал на 18 години, постъпил в манастир и се посветил на непрестанни духовни упражнения. Но все му се струвало, че малко се труди за Христа и копнеел да усили Неговото присъствие в себе си. С вяра понасял пращаните му от Бога изпитания. Но желаейки още по-голяма Божия благодат, той съзнателно търсел напрежения и оскъдици, като се изнурявал с пост и постоянна молитва. С течение на времето Св. Симеон усилвал лишенията и поста, така че напълно да се отдели от земния живот и да живее само за Христа.
Неговите подвизи на мнозина биха се сторили прекалени, но те не са нито самоцелни, нито плод на болен мистицизъм. Подобно насилване над плътта е оправдано само когато е извършено от огромна любов към Бога, Който го укрепявал духовно в подвига. Целта на тази аскеза била духът му да се кали в надмогване на плътта и да получи още по-голяма благодат. Чрез подвизите св. Симеон подчинил изцяло човешката си воля на Бога и напълно се съединил с Него.
Слухът за неговия постнически и молитвен подвиг се разнесъл из цялата околност. Отвсякъде започнали да се стичат около него поклонници, които желаели да го видят, да го чуят, да се докоснат до дрехата му и да получат изцеление и духовна помощ.
Кротък, благ, смирен, Св. Симеон се плашел от човешките похвали и се стремял да ги отклони от себе си. За тая цел решил да си изгради кула („стълп“) и там, на върха й да живее, за да не го смущават посетителите и да не слуша похвалите им, а да остане завинаги в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълпа и върху него тясна килия, в която се приютил.
Преподобният се молел непрестанно, най-често изправен, с поглед устремен към безкрайните небеса. Нозете му се покрили с рани, но той смело се отдал на страдание за Божия прослава. И Бог укрепил душата му сред тежките страдания и го дарил с удивителна мъдрост и с чудотворна сила заради неговото велико смирение.
Кротък, скромен, смирен, той слизал от височината на стълпа си и заставал пред болните и нуждаещите се от духовна помощ. Изслушвал всички с любов и благост и вършел чудеса с молитвата си, като им давал да разберат, че считал себе си за най-малък и недостоен от всички.
Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст – в 460 г.
Молитвите му към Господа да имаме!
