СВ. СЕДЕМ ОТРОЦИ В ЕФЕС
По време на гонението срещу християните при император Деций (249–251) в Ефес живеели седем благочестиви младежи – Максимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Иоан. Отказвайки да принесат жертва на идолите, те напуснали града и се укрили в пещера край Ефес. Като узнал за това, Деций заповядал входът на пещерата да бъде затрупан с камъни, за да умрат мъчително младежите от глад и жажда. Двама тайни християни от царския двор оставили пред пещерата оловни плочки с описание на случилото се. Но Бог направил така, че младежите не загинали, а изпаднали в чуден сън, който продължил близо два века.
При управлението на император Теодосий II (408–450) се разпространила ерес, отричаща възкресението на мъртвите.
По Божи промисъл, собственикът на местността с пещерата, наредил да разчистят камъните пред входа и за строеж. Така седемте отроци се събудили, мислейки, че са спали само една нощ. Един от тях бил изпратен в града да купи храна. Старите монети, с които платил, и думите му, че гонението още продължава, предизвикали удивление. Скоро чудото станало известно на епископа, народа и самия император. Били намерени и оловните плочки, потвърждаващи станалото. След дълъг разговор с император Теодосий, като засвидетелствали истината за всеобщото възкресение, светите отроци отново предали душите си на Бога. Погребани били в същата пещера, която станала място за поклонение. Църквата ги прославя като живо свидетелство за Христовото обещание, че всички мъртви ще възкръснат в определения от Бога ден.
