СВ. САВА СРЪБСКИ – 12.01
Най-почитаният сръбски светец – Свети Сава Сръбски, първият сръбски архиепископ и велик просветител на сръбския народ, е роден около 1170 г. с името Растко, като най-млад син на великия жупан Стефан Неманя. Едва петнадесетгодишен, Растко Неманич е назначен за жупан на областта Хум (дн. Херцеговина). Но още в ранна възраст той усеща силно монашеско призвание, поради което тайно напуска родината си и заминава за Света Гора Атон. Там приема монашество с името Сава първоначално в руския манастир „Св. Пантелеймон“, а по-късно се установява в ромейския манастир „Ватопед“.
Под влияние на духовния подвиг на своя син, през 1196 г. великият жупан Стефан Неманя се отказва от държавното управление и също приема монашество в Света Гора с името Симеон. Ромейският император предоставя на Симеон и Сава запуснатия манастир Хилендар, който те възстановяват и превръщат в главно духовно огнище на сръбския народ.
През 1207 г. Сава се завръща от Света Гора в Сърбия, носейки мощите на покойния си баща, с цел да прекрати междуособната война между братята си Стефан и Вукан.
В този период той развива активна просветна дейност и полага основите на църковното устройство в Сърбия.
През 1219 г. св. Сава е ръкоположен за епископ и застава начело на новоучредената автокефална Сръбска архиепископия. През 1221 г. св. Сава коронясва за крал своя брат Стефан, останал в историята с прозвището Първовенчани. Св. Сава остава архиепископ до 1233 г., когато предава служението си на своя ученик Арсений и предприема второто си голямо поклонническо пътуване до Йерусалим и страните на Близкия Изток… По време на това пътуване той изпълнява и дипломатически мисии, възложени му от българския цар Йоан Асен II.
След тежко простудяване и кратко боледуване св. Сава умира на 14 януари 1236 г. (Българската православна църква го чества на 12 януари). Тялото му е погребано в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, а година по-късно мощите му са тържествено пренесени в манастира Милешева в Сърбия, където стават обект на всенародно почитание.
През 1594 г. османските власти изгарят мощите на св. Сава на възвишението Врачар в Белград – акт, целящ духовно сломяване на сръбския народ.
По молитвите на св. Сава Бог да ни помилва и спаси!
