СВ. ПРЕПОДОБНА ПАРАСКЕВА (ПЕТКА)
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Както е обикновено при отшелниците, за нейния земен живот знаем съвсем малко, а за нейните велики духовни подвизи знае само Бог. Родена е през Х век в градчето Епиват край Мраморно море и от най-ранно възраст поискала да отдаде целия си живот на Бога. Станала монахиня, отдала се на пост, молитва, напуснала родината си и десетилетия наред се подвизавала с чудни монашески подвизи и аскетични подвизи в Светите Земи. В преклонна възраст се завърнала в родния си Епиват, където предала Богу дух и била погребана.
Чудни знамения и чудеса, които ставали с нетленните ѝ мощи, разкрили на местното население нейната святост и на мястото през ХI–XII век се зародил култ към преподобната.
След славната победа при Клокотница в 1230 г. българският цар Йоан Асен II станал хегемон на Балканския полуостров, а през 1235 г. главата на Българската църква бил признат за патриарх.
Латините, които през 1204 г. били превзели Константинопол и създали своя империя, всячески искали да угодят на царя и били готови да изпълнят всяко негово желание. Той обаче не поискал нито злато, нито сребро, а мощите на св. Параскева, които за франките не представлявали ценност и те с радост му ги дали. Безценните мощи на светицата били най-тържествено посрещнати в столицата Търново и положени в храм въздигнат на нейното име.
Така св. Параскева станала покровителка на българския царски дом, оттам и на столицата Търново, на цялото българско царство и на българския народ, който започнал да я нарича Петка Търновска и да търси нейното чудотворно молитвено застъпничество. Великият св. патриарх Евтимий написал нейното житие и славата ѝ се разнесла по всички православни страни.
При падането на Търново под властта на турците през 1393 г. мощите ѝ били пренесени във Видин, оттам през 1396 г. в Белград. През XVI век мощите били пренесени в Цариград, а през 1641 г. с благословението на Константинополския патриарх Партений мощите на св. Петка били пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. През 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите ѝ били пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес. Св. Петка се радва на огромна почит не само в Яш и в Румъния, но и в целия православен свят. Градът се е утвърдил като главен център на поклонничеството в Румъния. Върволицата от поклонници е целогодишна, а на празника ѝ се стичат стотици хиляди.
От любов към светицата и в памет на нейното славно пребиваване и чудотворство в столицата на Второто българско царство българският народ тачи светицата като св. Петка Българска и я възпява с песнопения:
О, света Петко, която си тържествуваща майка на небето и всякога най-близко стоиш до своя Жених Христа, непрекъснато се моли за нас, заедно с ангелите, пророците, апостолите и преподобните отци.
Честит и благословен празник!
