Св. Нектарий Битолски – 05.12
Преподобни Нектарий се родил около 1406 г. в гр. Битоля в благочестиво българско семейство и при св. Кръщение получил името Николай. Още в ранното му детство две чудни събития оставили дълбока следа в него и определили бъдещия му духовен път. Майка му насън видяла Пресвета Богородица, която я предупредила за предстоящо турско нападение и ѝ заръчала да се укрият. Следвайки небесното предупреждение, семейството се спасило от гибел.
Малко по-късно, по взаимно съгласие благочестивите му родителите се разделили. Бащата, заедно с двамата си сина, постъпил в манастира „Св. Безсребреници“ и приел монашество с името Пахомий. Веднъж, на празника на св. Безсребреници Пахомий трябвало да отиде със синовете си да измие празен съд за вино. Но последният се оказал препълнен до горе с превъзходно вино.
Всички видели станалото чудо и прославили Бога.
Когато Николай достигнал духовна и телесна зрелост, в него се разгоряло силно желание за отшелническо безмълвие и той се отправил към Света Гора. Там бил приет в селището Карея в килията на монаха Дионисий Ягар, който го представил на своя старец — прозорливия Филотей. Старецът веднага назовал по име и Николай, и баща му Пахомий. Под ръководството на двамата духовници Николай приел монашески постриг с името Нектарий и започнал истинската духовна борба.
Изкусителят обаче упорито се стараел да го разклати, внушавайки му помисли срещу неговите наставници.
Когато това изкушение не успяло, врагът нападнал другия послушник, който бил доведен до такава завист към Нектарий, че заявил намерение да го убие или да посегне на себе си. Старците, ужасени от това опасно изкушение, убедили Нектарий временно да се отдалечи. Той постъпил като послушник при началника на Света Гора. След известно време блаженият Филотей починал в дълбока старост, а Дионисий отстранил послушника изпаднал в бесовска прелест и отново приел Нектарий. Оттогава те живели в мир, подвизавали се в молитва и труд и изкарвали прехраната си с със собствени ръце. След смъртта и на Дионисий св. Нектарий се отдал на още по-голям пост и бдение. Макар тялото му да отслабвало, духът му укрепвал в благодатта. Тогава — по Божие допущение — изкусителят го нападнал с тежки телесни болести, за да сломи подвига му. Но преподобният, с търпение приемайки страданията, очистил напълно душата си и тихо се преставил в Господа на 5 декември 1500 г. След четири години учениците му открили гроба и намерили светите му мощи нетленни и благоуханни. Ковчегът бил поставен в църквата на Ягарската килия, където вярващите с благоговение се покланяли на неговите свети мощи.
