СВ. НАУМ ОХРИДСКИ
Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Той оставил светските грижи и последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в тяхното велико просветно дело в Моравия и Рим, където папа Адриан II го ръкоположил за свещеник.
При настъпилите гонения след смъртта на св. Методий през 885 г. светите Климент, Наум и Ангеларий потърсили спасение във въжделената България, където св. княз Борис-Михаил ги приел с голяма радост. Св. Климент бил изпратен от българския княз като учител и просветител в югозападните български земи, а св. Наум останал в столицата Плиска като духовен наставник на владетеля.
През 893-94 г. на историческия църковно-народен събор в Плиска св. Борис поставил своя син Симеон за княз на България, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава св. Наум бил изпратен като учител в югозападните български земи и продължил просветното дело сред народа. По-късно св. Борис-Михаил построил на южния бряг на Охридското езеро чуден манастир в чест на светите Архангели, където св. Наум се подвизавал през последните години от живота си.
Св. Наум се преставил в Господа през 910 г. и бил погребан до южната стена на манастирския храм.
Според местното предание неговите свети мощи и до днес почиват в гроба, който остава непокътнат. До храма е изградена малка стая, в която през вековете мнозина болни са нощували с вяра и са получавали изцеление по молитвите на светеца.
Днес манастирът носи името „Св. Наум Охридски“ и е едно от най-почитаните поклоннически места на Балканите. Светият гроб на преподобния е извор на благодат и множество чудеса. Според древното предание, когато поклонник доближи ухото си до гроба на светеца, може да чуе биенето на неговото сърце – знак за живото му застъпничество пред Бога.
