СВ. МЪЧЕНИК ВАРЛААМ

През 303 г. римският император Диоклециан издал указ, с който започнало голямо гонение срещу християните в цялата империя.

Жертва на това гонение станал и св. мъченик Варлаам от Антиохия.

Варлаам бил прост, но дълбоко набожен и почитан старец. Макар и заплашен от тежки последствия, той открито изповядвал вярата си в Христос. Заради това той бил заловен и подложен на жестоки изтезания в Кесария Кападокийска.

Мъчителите се опитвали да го пречупят, очаквайки отричането му да послужи за назидание на останалите християни,  но срещайки непреклонната му воля, прибегнали до хитрост.

Пред пламтящо огнище на езически жертвеник,  поставили в дланта му тамян и смирна, като го накарали да държи ръката си неподвижно над огъня. Ако дланта му дори леко трепнела и тамянът паднел в пламъка, това щяло да се изтълкува като жертвоприношение. Тогава щели да го освободят, надявайки се неговия авторитет да стане съблазън на другите хриситяни.

Но благодатната духовна сила, която го крепяла, му дала да издържи нечовешкото изпитание: той не помръднал ръката си, докато тя не изгоряла напълно. Така св. Варлаам предал душата си на Бога през 304 г. в Кесария.

За неговия подвиг похвални слова са писали св. Василий Кесарийски и св. Йоан Златоуст.

А Църквата го прославя с думите:

„Явил си се преудивителен по сила,

себе си принесъл като благовоенен тамян в жертва на Христа

и, приел венеца на почестите, Варлааме,

винаги се моли за нас, страдалче.“