СВ. МАРТИН ИЗПОВЕДНИК, ПАПА РИМСКИ
След кончината на папа Теодор Римската църква единодушно възкачва на престола свети Мартин – мъж твърд във вярата и ревностен пазител на апостолското предание. В това време император Констанс II активно подкрепя монотелитската ерес – заблуда, която отрича пълнотата на човешката природа на Христос, като учи за една единствена воля у Него. Това учение подкопава самото дело на спасението, защото ако Христос няма човешка воля, Той не изцелява напълно човешката природа. Тази ерес била защитавана от висши йерарси като Сергий и Павел, която чрез указ била наложена насилствено над Църквата.
Свети Мартин не само отказал да приеме това лъжеучение, но и ясно изповядал, че дори целият свят да го приеме, той няма да се отрече от истината. По съвет на св. Максим Изповедник той свиква поместен събор в Рим от западни епископи, които анатемосват ереста и утвърждават православното учение за двете воли в Христос. Това дръзновение разгневява императора, който решава да сломи папата чрез сила.
Първият опит за покушение върху папа Мартин се осуетява по чуден начин – убиецът внезапно ослепява. Но по-късно, чрез клевети и насилие, св. Мартин е заловен и изпратен на заточение. На остров Наксос той преживява тежки изпитания – глад, студ и лишения, като стражите не позволявали дори милостиня да достигне до него.
След дълги страдания светецът е доведен в Константинопол.
Там го подлагат на позорен съд, съпроводен с лъжесвидетелства и унижения. Въпреки тежката болест и немощ, св. Мартин проявил изключителна духовна твърдост и заявил, че предпочита смъртта пред предателството към православната вяра.
Докато го водили окован през града, едни го хулели, а други със сълзи съчувствали на страдащия архиерей. В тъмницата той понесъл студ, глад и болести, но не преставал да благодари на Бога за всичко. Неговото страдание станало живо свидетелство за силата на вярата. Накрая е изпратен на заточение в Херсон, където след две години се представил в Господа. Святото му тяло било погребано вън от град Херсон в храма на Пресвета Богородица, наричана Влахернска. Скоро неговият гроб започнал да привлича множество народ: най-разнообразни и многобройни изцеления получавали болните по молитвите на светеца и благодатта на нашия Господ Иисус Христос.
