СВ. ЕФРЕМ СИРИН

Великият църковен отец, учител и поет преподобни Ефрем Сирин е роден около 306 г. в град Нисибин в горна Месопотамия (днес гр. Нусайбин в Турция), който наскоро бил присъединен към Римската империя. Родителите му били прости земеделци, но му дали добро християнско възпитание. 

Въпреки че бил буен младеж, Ефрем имал призвание за духовно вглъбяване и молитвено богообщение, затова се отдалечил от света и заживял отшелнически. Станал ученик на св. Яков, който бил Нисибински епископ и участвал в Никейския събор в 325 г. Под неговото вещо духовно ръководство Ефрем постепенно израснал като велик молитвеник и мъдър духовен наставник.

С просветен от Бога ум той започнал да богословства и да пише тълкувания на Свещеното Писание, както и да създава многобройни стихотворни песнопения.

Станал един от най-ярките поети на Църквата.

Св. Ефрем Сирин водил борба с ересите като утвърждавал православната вяра и до нас са достигнали множество негови догматико-полемически съчинения. Сред творбите му са запазени над 400 песнопения: за вярата, срещу ересите, за рая, за девството и пр. Борбата с греха и покаянието са основни теми в съчиненията му. 

Той е един от основателите на Нисибинската школа, която векове по-късно остава център за обучение на православната Църква в региона. През 363 г. град Нисибин бива завладян от персите и неговите жители-християни били преселени първо в Амида (Диарбекир), а после в Едеса (Урфа). Там св. Ефрем прекарва последните десет години от живота си в аскетични подвизи, богословски трудове и обгрижване на нуждаещите се. Предприел голямо пътуване до Египет, където се срещнал с тамошните отшелници, посетил и св. Василий Велики в Кесарѝя Кападокийска. 

Починал в Господа през 373 г. 

Неговото име носи и молитвата, която звучи в цялото великопостно богослужение:

„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.“