Св. Емилия

Св. Емилия се родила в Кесария в началото на IV век в богато семейство, което притежавало огромни поземлени имения в Мала Азия. Била рядко красива и дълбоко религиозна. Баща ѝ загинал мъченически при гоненията на император Лициний, след което тя се омъжила за образования и благочестив адвокат и ритор Василий (Старши), който по-късно станал свещеник. Техният брак бил не толкова плътски съюз, колкото взаимен стремеж към добродетел, изразяващ се в грижа за бедните, гостоприемство, очистване на душата чрез въздържание. Част от имуществото си те посветили на Бога. Емилия родила 9 деца, много от които се почитат като светци: Василий Велики, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Навкратий, Макрина и Теосевия. В този чуден богоблагословен род светостта изобилства в три поколения.
След смъртта на св. Василий (Старши) най-голямата дъщеря Макрина помагала на Емилия да управлява домакинството, а когато децата отраснали, тя убедила майка си да приеме монашество. Заедно се оттеглили в имението Анис на брега на реката Ирис (днешна Северна Турция), и основали там манастир, където били последвани от много освободени от тях роби. Доживяла до преклонна възраст, след кончината си св. Емилия била погребана в саркофага на своя съпруг.

Молитвите и към Господа да имаме!