СВ. ГЕОРГИЙ ХОЗЕВИТ – 08.01
Преподобни Георгий Хозевит се родил на остров Кипър. Неговият по-голям брат Ираклид приел монашески обети в манастира Каламон край река Йордан. Когато Георгий останал сирак, той отишъл при брат си и приел монашество в манастира Хозива, разположен недалеч от Каламон, в ждрелото Уади Келт, източно от Йерусалим и западно от Йерихон. След като станал монах, Георгий започнал да върши чудеса и, избягвайки човешката слава, се оттеглил в Каламон. Там той водил строг аскетичен живот в продължение на много години и станал известен в целия регион със своите подвижнически подвизи.
След смъртта на брат си, когато Леонтий станал игумен на Хозива, Георгий се преместил в една от килиите там. За разлика от другите келиоти, той „не ползвал нито вино, нито елей, нито хляб“, а се хранел с остатъците от храната на другите монаси, която приемал веднъж на три или четири дни. Наред с това изпълнявал и различни послушания в общежителния манастир: пекъл хляб, работел в градината и се грижел за домашните птици.
Във видение му било открито предстоящото опустошение на светите места в Палестина от персите.
По време на нашествието на персийския цар Хосрой II през 614 година повечето монаси избягали в Арабия или се укрили на недостъпни места. Само малцина, сред които и Георгий Хозевит, се укрепили в Каламон. След превземането на манастира персите убили част от монасите, други взели в плен, а само Георгий бил освободен, впечатлени от неговия строг аскетичен външен вид.
По-късно, след като братята отново се събрали в Хозива, старецът се разболял и починал, вероятно около 625 година. Той бил „нестяжателен, умерен, кротък, любящ към всички и напълно състрадателен“. Свети Георгий Хозевит бил погребан в „гробницата на преподобните отци“, тоест в костницата. Главата на светеца днес се съхранява в специален реликварий в църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в манастира, носещ неговото име, а гробницата му се намира в параклиса, посветен на свети Георгий и Йоан Хозевити.
Житието на преподобни Георгий Хозевит е написано от неговия ученик Антоний, който подробно описва подвизите, чудесата и духовните поучения на светеца.
