СВ. АНТИМ НИКОМИДИЙСКИ
Свещеномъченик Антим Никомидийски живял през III и началото на IV век. Родил се в Никомидия – главен град на малоазийската област Витиния. Получил добро християнско възпитание и още от младини се отличавал с благочестие и добродетелен живот. Бил ръкоположен за свещеник, а след смъртта на Никомидийския епископ Кирил бил избран за негов приемник.
По това време Никомидия била една от императорските резиденции на Диоклециан и се превърнала в средоточие на жестоко гонение срещу християните. Мнозина приели мъченическа смърт заради вярата си. По молба на своето паство епископ Антим напуснал града и се установил в близкото селище Семана, откъдето продължил да ръководи епархията. Изпращал писма до преследваните християни, утешавал ги в страданията и ги укрепявал във вярата. Особено се грижел за затворените в тъмниците, като ги насърчавал да останат верни на Христа и да не се боят от мъченическата смърт.
Скоро властта узнала къде се намира св. Антим и изпратила войници да го заловят.
Светителят ги посрещнал спокойно и с такава кротост и любов им говорил за Христа, че те самите повярвали. Войниците поискали да му помогнат да избяга, а пред властите да кажат, че не са го намерили. Св. Антим обаче не пожелал неговото спасение да бъде постигнато чрез лъжа. Затова доброволно тръгнал с тях, готов да изповяда Христа и да приеме страдание за Него.
Изправен пред своите гонители, св. Антим безстрашно изповядал християнската си вяра, заради която бил подложен на жестоки мъчения, които понесъл с твърдост и упование в Бога. Накрая бил осъден на смърт и обезглавен. Това станало в началото на IV век, по време на голямото гонение срещу християните. Светите му мощи били благоговейно запазени, а чрез тях Бог извършвал множество чудеса.
