ПРОПОВЕД

В Неделя първа след Кръстовден светото Евангелие ни отвежда на брега на Генисаретското езеро. Господ Иисус Христос поучава народа от лодката на св. ап. Петър в езерото, а после му повелява да отплува навътре и да хвърли мрежите. Рибарите са работили цяла нощ и не са уловили нищо. Но Петър, въпреки умората си, отговаря: „Наставниче, цяла нощ се мъчехме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата“ (Лука 5:5).

И ето че мрежите се изпълват с толкова много риба, че започват да се раздират. Повикват друга лодка на помощ, но и двете едва удържат тежестта на улова. Пред това изобилие Петър не мисли за печалбата от чудния лов, а осъзнава Кой стои пред него, пада на коленете си  и изрича: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“ (Лука 5:8).

Това не са думи на човек, който желае Христос да си отиде.

Чудото е открило на Петър нещо по-дълбоко от изобилието в мрежите: през Божията святост той вижда собствената си немощ. Но Господ не се отдръпва от него, а го въздига в неговото смирение:  „Не бой се; отсега ще ловиш човеци“ (Лука 5:10), казва му Той. И призваните от Него рибари оставят всичко, за да Го последват.

Колко често и ние приличаме на тях след безплодната нощ! Полагаме усилия, тревожим се, губим надежда и отпадаме духом.  Тогава нека си спомним думите на св. Петър: „По Твоята дума ще хвърля мрежата“. Нека започваме делата си с молитва, да търсим Божията воля и да Му поверяваме труда си. Понякога именно там, където сме признали своето безсилие, Божията благодат открива път, който не сме виждали до сега.

Нека имаме смирението на св. апостол Петър: да изповядваме своите грехове, без да се боим от Господа, и да откликваме, когато Той ни призовава. Защото Христос не оставя човека в страха му, а го води към нов живот.

Амин!