ПРЕСТАВЯНЕ НА СВ. ИОАН БОГОСЛОВ
Днес Църквата чества преставянето в Небесния свят на свети апостол и евангелист Иоан Богослов – любимия Христов ученик. Когато Спасителят страдал на Кръста, Иоан останал край Него заедно с Пресвета Богородица до последния Му дъх. Той единствен от дванадесетте апостоли не загинал мъченически. а след дълъг живот, изпълнен с проповед, изпитания и гонения, се преставил в Господа в дълбока старост около 100 -тната година след Р.Хр.
Според църковното предание, щом узнал, че земният му път завършва, апостолът се простил с учениците си и ги помолил да го положат в гроба и да го оставят. Когато по-късно други ученици отворили гроба, не намерили тялото му.
Църквата пази спомена за това тайнствено събитие, и вярва, че св. Йоан е взет на небето с тялото си.
Свети Иоан е автор на четвъртото от Евангелията, на три съборни послания и Откровението. Той свидетелства за Христос като за предвечното Слово и възвестява че: „Бог е любов“ (1 Иоан. 4:8). На остров Патмос, където бил заточен в края на I век, Бог му явява Откровението (Апокалипсиса) за последните дни на човечеството преди Страшния съд, за нуждата от покаяние и за скърбите, които трябва да претърпят вярващите и за окончателната Божия победа.
В Първото си съборно послание апостолът ни зове към живот в истина и покаяние: „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината; ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях. Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.“ (1 Иоан. 1:5–9)
