НАЧАЛО НА ЦЪРКОВНАТА НОВА ГОДИНА
На 1 септември традиционно се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало в древността, „началото на индикта“ (от латински indictio – обявяване, данък). Древната римска практика, свързана с данъчното облагане, което се актуализирало на всеки 15 години, постепенно се свързала с летоброенето в Римската империя. През VI век император Юстиниан I направил тази вразка задължителна, а началото на годината било определено на 1 септември.
На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исаия (61:1-2) който говори за настъпването на благоприятната година:
„И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“. (Лука 4:16-19).
Византийците са виждали в това евангелско четиво указание от Господа за празнуването на Новата година.
В Месецослова на император Василий ΙΙ от 10 век се казва: „От това време Той дарува на нас, християните, този празник“. И до днес в Православната църква, след св. Литургия на 1 септември, се чете именно този евангелски откъс.
