Куркински подкрепи „Нашият дом е България“ за въвеждане на „Добродетели и православие“ в клас
Публикация: epicenter.bg
Тогава, когато децата вече са способни да разсъждават, а в същото време са все още невинни и далеч от греха, тогава е времето в тях да бъде посято словото Божие, да за може да даде своите плодове навреме, смята актьорът
Няма как да не се зарадвам на инициативата за връщане на предмета „Добродетели и религия“ в училище, защото смятам, че там е неговото място като редовен предмет. Това е много важно – като редовен предмет.
Това заяви известният български театрален и киноактьор, режисьор и музикален изпълнител – Мариус Куркински, в подкрепа на връщането на предмета „Добродетели и православие“ като редовен предмет от образованието в българското училище в инициативата на фондация „Нашият дом е България“.
Родолюбивата фондация с идеолог арх. Пламен Пламенов Мирянов подема кампания за утвърждаването на предмета „Добродетели и православие“ като редовен в българското училище.
Ето какво още казва Мариус Куркински в подкрепа на идеята:
Тогава, когато децата вече са способни да разсъждават, а в същото време са все още невинни и далеч от греха, тогава е времето в тях да бъде посято словото Божие, за да може да даде своите плодове навреме. За да може да създаде в тях рефлекци, духовни умения за категорично разпознаване на добро и зло и да могат те по-уверено и по-спокойно да преминат през изкушенията на младостта, което без съмнение е проблем на съвременното общество.
Аз разбирам, че ще има много гласове против това. Важно е, ние, православните християни, да не ги осъждаме, защото не знаем какво се случва в душата на тези хора, които се противят. Не знаем Господ на какво изпитание ги е поставил. По-скоро трябва да им обясним, да им покажем, да им докажем, че там, където действа Светият Дух, няма как да се случи нищо лошо с никого. И това е истината. Това вече е въпрос на вяра.
Аз съм убеден, че в сърцата на нашите български деца има място за Евангелието, има място за словото на Бога, за познанието на Неговия живот. Има място за познанието на изкуплението, за Възкресението. Тези почти вече изчезнали, като че ли от речника на младото поколение думи. Има място, те ще се справят много по-добре с това от нас, ако не им попречим.
Както казва Господ Исус Христос на учениците си: „Оставете децата да дохождат при мене. И не им пречете. Защото на такива е Царството Божие“. Тези думи казват всичко за този случай.
Въпросът с това как ще бъде преподавано и как ще се случи, според мен е второстепенен. Поставям на първо място това да се случи, да се даде начало на това.
Убеден съм, че Бог ще устрои. И че това е Негов промисъл. Да се случи именно сега, по това време, след толкова време отсъствие. Не е случайно, че ние сме родени тук, където от векове е проповядвано Словото Божие. Това не е случайно, няма случайности. Това е Божи промисъл. И ние сме българи, защото сме наследници на Православна България. И всичко друго вече е дребнотемие.
Според мен е необходима смелост, упование, вяра. Преподаватели няма как да не се намерят, защото аз познавам учителите. И ако те се обърнат към своята съвест и приемат тази мисия, това за тях ще бъде радост. Защото това стои като някакъв надвиснал, такъв бучащ проблем. Не. Това, което се случва, е радостно събитие. То е един шанс за нашето поколение, което малко направи за децата, да сбъдне тази мечта като един акт на едно общо покаяние.
