ЗАЧАТИЕ НА СВЕТИ ИОАН ПРЕДТЕЧА
Когато наближило предсказаното от пророците идване на Спасителя, Бог възвестил по чуден начин зачатието на Неговия Предтеча. Светата Църква чества само три зачатия, станали знамение за света: света Анна заченала Пресвета Богородица, света Елисавета – Иоан Предтеча, а Пречистата Дева – Господ Иисус Христос. В тях човешкото естество срещнало Божията благодат и с вяра приело Неговата воля.
Докато свещеник Захария кадял в Йерусалимския храм, пред него застанал архангел Гавриил и рекъл: „Не бой се, Захария, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан… и мнозина ще се зарадват за раждането му“ (Лука 1:13–14).
Смутен от обещанието, Захария попитал как ще се изпълни то, след като двамата с Елисавета били в преклонна възраст. Ангелът отговорил: „Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това“ (Лука 1:19). За Бога, Който сътворил човека и дарил престарялата Сарра с Исаак, няма нищо невъзможно. Там, където човешките сили достигат своя предел, Божията сила открива път за изпълнение на обещаното.
Предстоящото рождение било не само утеха за бездетните съпрузи.
Детето щяло да стане велико пред Господа и още в майчината утроба да се изпълни с Дух Светий. Иоан щял да посочи дългоочаквания Месия, да Го кръсти в Йордан и със строгия си живот, пламенната проповед и зова към покаяние да приготви човешките сърца за срещата с Христос.
Синът на Захария и Елисавета станал последният и най-велик сред старозаветните пророци. Той бил границата между двата Завета и пръв благовестник на настъпващата благодат. За него Сам Христос свидетелства: „Между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя“ (Мат. 11:11). В неговото зачатие Църквата съзира началото на радостта, която скоро щяла да бъде възвестена на целия свят.
Затова тя възпява:
„Светло се весели великият Захария с всеславната съпруга Елисавета, достойно заченала Предтечата Иоан; когото ангелът благовести, радвайки се, и човеците по дълг да почетем като тайник на благодатта.“
