ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ – 01.11
Този единствен и уникален по рода си български празник е учреден през 1922 г. при правителството на Александър Стамболийски по предложение на просветния министър Стоян Омарчевски. Забележително е, че именно в онези размирни и обезверени следвоенни години инициаторите на това дело са имали духовното вдъхновение да свържат Празника на народните будители с деня на св. Йоан Рилски — 19 октомври по стар стил, съответстващ на 1 ноември по нов стил.
Съвременният, светски настроен човек, обикновено причислява към „будителите“ онези обществени деятели, които пробуждат патриотичните, политическите или социалните чувства на „заспалия народ“. Той трудно би приел за народен будител именно св. Йоан Рилски — отшелник, който цял живот е бягал от света и е търсел усамотението сред горските пещери и скали.
Действителността обаче е йерархична — в нея съществуват различни степени на съзнание и съответно различни видове будителство. Привидно най-дейните обществени и просветни личности често остават духовно спящи и сами имат нужда от пробуждане. Защото, по думите на Господа: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26).
Истинското будителство е духовно — то принадлежи на горното измерение на човешкото битие.
И именно образът на св. Йоан Рилски, промислително поставен от учредителите на празника начело на Деня на будителите, свидетелства за тази висша йерархия на съзнанията, ценностите и личностите. Св. Йоан не буди чрез гръмки речи и героични лозунги, а чрез безмълвния си личен пример — чрез подвига на вярата и молитвата в тишината на Рилската пустиня.
Истинското и спасително пробуждане за човека е пробуждането във вярата — в живото общение с Бога и в духовния живот. То се постига чрез покаяние, молитва и смирение. И както човек има нужда от духовно събуждане, така и самият Празник на народните будители е призван днес да се събуди за своето първоначално и истинско духовно предназначение.


