ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ
В шестата неделя на Великия пост Църквата тържествено чества Входа Господен в Иерусалим. Както свидетелства св. евангелист Иоан, в този ден целият народ излязъл по улиците, за да посрещне Царя Израилев, възгласявайки: „Осанна, благословен идещият в името Господне!“. Това тържествено посрещане било предизвикано от великото чудо с възкресението на Лазар, чрез което израилтяните се убедили в божественото могъщество на Иисус, Когото дотогава възприемали предимно като боговдъхновен Учител. Сега те виждали в Него обещания от пророците Месия, Който според техните земни очаквания щял да стане техен цар и да ги освободи от римското владичество.
Но Иисус, Който многократно посещавал Иерусалим и поучавал в притвора на Храма, сега влизал в светия град със съвсем различна цел. Царят на царете идвал, за да пострада доброволно заради изкуплението от греха и спасението на човека. За да победи смъртта със смърт, да дарува безсмъртие и да избави човека от „долината на смъртта“. Господ идвал, за да изцели човешките души и да ги съедини с Бога, като се принесе в жертва и „даде душата Си откуп за мнозина“ (Марк. 10:45).
В онзи ден Господ не влязъл във великия град в царската Си слава.
Това ще се изпълни в края на времената при Неговото Второ пришествие, когато ще седне на престола Си, за да съди живи и мъртви. Сега Царят Израилев влизал „кротък и смирен“, възседнал осле, според пророчеството на Исаия (40:10). Хората се радвали и очаквали Той да прояви още от силата Си, с която възкресил Лазар, да ги освободи от иноверското иго и да им възвърне земното царство, но Христос ги водел към съвсем друга реалност, казвайки: „Моето царство не е от този свят“ (Иоан. 18:36).
Идвайки от Витания и слизайки от Елеонския хълм, за да влезе в Иерусалим, по пътя Му хората постилали дрехите си и размахвали палмови клони, за да Го приветстват. За празника Пасха в Иерусалим се било събрало огромно множество поклонници, всеки от които бил чул както за чудото с възкръсналия Лазар, така и за Онзи, Който вече три години проповядвал сред народа. Но било още рано да Го разберат и съвсем скоро щели да се разочароват в своите очаквания.
За първосвещениците, книжниците и фарисеите, които още повече намразили Иисус след извършеното чудо, влизането Му в града станало удобен повод Той да бъде заловен и убит, а решението за това вече било взето. Така тържественият Вход Господен в Иерусалим предвещавал настъпването на дните на Христовите страдания и Неговата кръстна смърт – последвани от славното и спасително Възкресение.
Този празник ни напомня, че истинското царство на Христос не е земно, а духовно, и че пътят към него минава през смирение, жертва и любов. Затова и ние сме призвани да Го посрещнем не само с думи, а с преобразено сърце и жива вяра.
