7 декември – св. Амвросий Медиолански
Св. Амвросий е роден около 340 г. в гр. Тревир (днес Трир, Германия), където баща му бил управител.
Родителите му били християни.
През 352 г., след смъртта на баща му, семейството му се преселва в Рим, където Амвросий получава отлично образование. През 370 г. завършва обучението си и започва работа като юрист, а впоследствие става съветник на префекта на Италия – Проб, християнин, който високо го ценял и му поверил управлението на две области – Лигурийската и Емилианската.
През 373 г. Амвросий заема длъжността префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано), който и тогава бил вторият по големина град в Италия след Рим.
По това време градът е арена на остри разпри между ариани и православни.
През 374 г. те стават пречка за избирането на нов епископ, понеже всяка фракция имала свой кандидат. Амвросий се опитвал да ги помири, но народът поискал самият Амвросий да сатне епископ, защото в негово лице виждали уважаван и общоприемлив кандидат. Амвросий отказвал, защото все още не бил кръстен, но след горещо настояване на народа, се съгласил да стане техен епископ. Бил кръстен, след това ръкоположен за свещеник, после за епископ, като преминал за 7 дни през всички степени на църковната йерархия. Като епископ на Милано св. Амвросий водил продължителна борба с арианите и успял да укрепи православието в Италия.
През 395 г. той изобличил император Теодосий Велики за избиването на 7000 разбунтували се граждани на Солун и го лишил от свето Причастие, докато не се покае. Императорът изтърпял наказанието наложено му от епископа и след като със сълзи на очи се покаял, получил опрощение. До самата си смърт Теодосий оказвал най-голямо уважение на Амвросий, често се съветвал с него и умирайки, поръчал да наставлява синовете му Аркадий и Хонорий, между които разделил империята.
Св. Амвросий е автор и на множество важни богословски трудове.
Сред творбите му са „Светият Дух“, „За тайнството на въплъщението Господне“, коментари върху Стария и Новия Завет, писма, химни, проповеди и пр. Традицията му приписва така нареченото в негова чест „амвросианско пеене“. Умира на 4 април 397 г. и остава в историята като един от най-знаменитите латиноезични светители на Църквата.