27 декември – св. първомъченик и архидякон Стефан
Сведенията за св. Стефан идват главно от новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“. Предполага се, че е бил елинизиран евреин, един от първите седем дякони в ранната християнска общност в Йерусалим.
Дяконите били заети с обгрижването на вдовиците и нуждаещите се и подобно на апостолите се занимавали с проповядването на Словото Божие като станали първи техни помощници. Св. Стефан изпълнен с гореща вяра, с особено дръзновение изпълнявал своите задължения, като извършвал в името Христово големи знамения и чудеса (Деян. 6:8). Това изпълвало фанатичните юдеи с ненавист и те търсели удобен случай да го посрамят, като влязат в спор с него по въпросите на вярата и Писанието.
Св. Стефан обаче, изпълнен и просвещаван от Св. Дух, винаги говорел толкова убедително, че юдеите били принуждавани да признаят поражението си (Деян. 6:10).
Това още повече засилило ненавистта им срещу праведника и те търсели удобен случай да се избавят от него.
Намерили се и лъжесвидетели, които да обвинят св. Стефан в богохулство и той бил изправен пред Синедриона.
Там светецът произнесъл пространно боговдъхновено слово, в края на което изобличил своите съдници. Те скърцали със зъби срещу него, а той имал чудно небесно видение, при което възкликнал: „Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.“ (Деян. 7:56) Стареите и книжниците не могли да понесат това, нахвърлили се върху него, извели го извън града и го убили с камъни.
Днес на мястото, където е бил убит светецът има православен храм в негова чест, където се пазят, по предание, част от камъните, с които бил убит.
В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно съновидение на един свещеник на име Лукиан, комуто се явил еврейският учител от I век Гамалиил и посочил мястото, където били погребани. При откриването на мощите на св. Стефан се разнесло чудно благоухание, а мнозина болни получили изцерение.
