18 АВГУСТ – УСПЕНИЕ НА СВ. ИОАН РИЛСКИ
На 18 август честваме успението на небесния покровител на България – преподобни Иоан Рилски Чудотворец. Този велик светец се родил около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Бил е съвременник на св. княз Борис, чийто пример сигурно му е повлиял в избора на житейски път. През 889 г. царят става монах и това несъмнено е вдъхновило множество одухотворени български младежи – да изберат пътя на монашеството.
Св. Иоан от юношество бил избран съсъд на Божията благодат.
По това време св. княз Борис предприема мащабна духовна и просветна дейност по българските земи. Из цяла България се строят църкви и манастири. На разбираем език и чрез славяно-българската писменост се проповядва словото Божие. Чистият юноша от Скрино копнеел да се посвети напълно в служение на Бога, да се отдаде на монашески духовен подвиг. След като напуснал родното си село, той вероятно се замонашил в близкия манастир „Св. Димитрий“. Тук той укрепил своето призвание към духовно-съзерцателен живот и задълбочил познанията си за Свещеното Писание и богослужебните книги.
Св. Иоан не останал задълго в манастира.
Имал влечение към уединен отшелнически живот. Подвизавал се на много места, но все не можел да намери уединение, защото скоро се прославял и към него тръгвали върволици от хора. Най-после, бягайки от славата, той намерил това, което търсел, в Рилската пустиня, нагоре в планината, където никой не живеел.
Там той прекарал години наред в нечути подвизи, борби с демони и изкачване по духовната лествица.
Но по Божи промисъл и тук той бил открит и въпреки суровите условия на живот, около него се създало монашеско братство, впоследствие и манастир. Със своя личен пример, с огромния си духовен опит св. Иоан станал наставник на братството и пръв игумен на Рилската св. обител. От края на живота му до нас е достигнал неговият Завет – част от поучението му към братството на обителта.
Славата на светеца достигнала и до столицата, та благочестивият св. цар Петър предприел дълго пътуване чак до Рила за да се срещне с великия светец. Св. Иоан обаче разкрил, че не е Божията воля тази среща да се осъществи и двамата само се поклонили един на друг отдалече.
На 18 август 946 г. св. Иоан се сбогувал с братството на обителта и предал Богу дух.
Оттогава той непрестанно се моли пред Божия престол за българския народ. Безброй са чудесата, които св. Иоан Рилски е измолил за нас след кончината си. Продължават да се издават книги за чудесата, които се случват по неговото застъпничество и до наши дни.
Нетленните мощи на св. Иоан се пазят в главният храм на Рилския манастир, който повече от 11 века разпръсква светлината на Богопознанието.
