В БАН СЕ ПРОВЕДЕ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД НЯКОЛКО ЗНАМЕНИТИ ГОДИШНИНИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
На 24 септември 2025 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките се проведе научна конференция, посветена на три значими годишнини: 1160 години от покръстването на българския народ, 1170 години от създаването на глаголицата и 1140 години от успението на св. Методий. Събитието бе организирано от Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“, Българската патриаршия, БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Съвета на ректорите на висшите училища в България.
Научният форум бе част от поредица чествания, които събират институции, духовенство, учени и общественост в знак на признателност към нашата история, духовност и културно наследство. На него присъстваха Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, вицепрезидентът Илияна Йотова, Румен Петков, председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и проф. Стефан Стефанов – президент на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и др.
При откриването митр. Антоний прочете поздравителен адрес на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, в който се казва:
„В годината на толкова много, една от друга по-скъпи и по-значими за църковната и народностната ни памет годишнини приветстваме и благославяме откриването на още едно интересно събитие, посветено на цивилизационния избор на нашия народ, какъвто по същество представляват Покръстването и утвърждаването във вярата на нашия народ и учредяването на светата Църква Христова в средновековната ни държава – два процеса, които са вървели ръка за ръка и с изнамирането и утвърждаването на азбука, писменост и книжовност на нашия роден български език…
Наш дълг и наша неотменима задача е да съхраняваме и творчески да развиваме това богато наследство. Нашият Господ Иисус Христос има и дава на човеците „думи на вечен живот“ (Иоан 6:68). Тези думи – Божието слово, което „е живо и действено“ и „по-остро от всеки двуостър меч“, защото „прониква до раздяла на душа и дух… и преценява помисли и намерения сърдечни“ (Евр. 4:12) – ние имаме привилегията вече дванадесето столетие да четем, чуваме и възприемаме на своя роден език, в нашата Българска църква“.
В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж се провеждат честванията на 1170 години от създаването на глаголицата, подчерта, че покръстването и писмеността са в основата на българската държавност. „Тези три велики дати не остават затворени в летописа на историята, а предопределят развитието на България и влиянието ѝ далеч извън географските ни граници“, каза Йотова. Тя изтъкна, че християнската вяра, езикът и писмеността съхраняват българската идентичност повече от 12 века и че кирилицата е съкровище, което трябва да бъде съхранено и популяризирано в съвременния свят:
„Стойността на покръстването ясно е изразена в многобройни жития, в похвални слова, където става синоним на просветлението, а българската дума за образование – просвета, е със същия корен, както и думата светлина. Покръстването е причината да се приемат оцелелите от Великоморавската мисия ученици на светите братя Кирил и Методий в България, да се създаде писменост и книжнина на говоримия на народа език.
Това окончателно го консолидира като цяло, гарантира етническата идентичност, става преграда пред асимилаторски и завоевателни претенции“.
Румен Петков член на Управителния съвет на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ изтъкна в доклада си, че честването е акт на благодарност към държавническата мъдрост на свети княз Борис-Михаил и неговия исторически избор на православието. „Покръстването е не само религиозен акт, а стратегическо и културно решение, което запази българския дух, народност и държавност. То ни постави на картата на християнска Европа и ни осигури политическо признание и културно могъщество“, заяви Петков. Той изрази признателност към инициаторите на събитието – вицепрезидента Илияна Йотова, фондацията „Св. св. Кирил и Методий“, Българската патриаршия и БАН, и остро се противопостави на опитите за пренаписване на историята и атаките срещу православието – от разкола в началото на 90-те години до съвременни опити на европейски политици за изключване на православни общности.
Проф. д-р Павел Павлов наблегна на обстоятелството, че покръстването на българите се извършва в превратен момент, когато Византия все още не се е възстановила от тежката криза след иконоборческия период. „Покръстването е ключово събитие не само за нашата държавност и за по-нататъшното ѝ развитие, но и за целия християнски свят. Този държавнически акт на свети цар Борис-Покръстител предопределя историческия път на голяма част от славянските народи“, отбеляза историкът и богослов Павел Павлов.
Доклади изнесоха и проф. д-р свещеноиконом Иван Иванов, доц. д-р Татяна Илиева, проф. д-р Жоржета Назърска и гл. ас. д-р Светла Шапкалова. Между докладите имаше време и за дискусия и задаване на въпроси към лекторите.
Чествания по повод знаменитите годишнини имаше и през май месец т.г., когато във Варненска и Великопреславска епархия бяха отслужени тържествена света Литургия и молебен, както и бе проведена научна конференция. А в голямата архиепископска базилика в Плиска на 2-4 май се състоя тържественият концерт-спектакъл “От Вода и Дух” по случай 1160 години от покръстването на българския
народ!
