СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ ОТ СЕВАСТИЯ

По времето на римския император Ликиний (308-324 год), в един полк в арменския гр. Севастия в Мала Азия, се намирали четиридесет войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички. Император Линикий повдигнал поредното голямо гонение против християните и принуждавал всички да принасят жертва на бездушните идоли.

Тези 40 войници от Севастия единодушно отказали да се поклонят на лъжливите богове. Управителят Агриколай ги заплашил с мъчения и смърт, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни. Започнали да ги измъчват, но укрепени с Божията любов войниците издържали на ударите. Било м. Март и времето било студено. Управителят заповядал да поставят мъчениците през нощта в езеро, което било сковано от лед, а на брега му да затоплят баня, надявайки се, че войниците–християни не ще издържат на това ново мъчение, защото през нощта било много студено. Един от тях наистина не устоял докрай; той излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, но на прага й паднал мъртъв.

Посред нощ изведнъж ги осияла чудна светлина. Тъмничният стражар видял светлината, която озарявала светите мъченици и светли венци, които се спускали над главите на всекиго от тях. Внезапно осъзнал истината, той си снел дрехата и като извикал: „И аз съм християнин!“ – влязъл в езерото и застанал при мъчениците. Така се попълнило пак числото 40 на светите изповедници Христови.

На следващия ден войниците били още живи и най-после ги наказали със смърт: с чукове им строшили колената и в страшни мъки те предали Богу душите си. Когато натоварили телата им за да бъдат изгорени на клада, един от войниците още дишал. Тогава майка му, която се намирала там го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина. Когато кладата изгоряла, намерили само костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало около 320 година.
Севастийските войници–мъченици, много скоро след смъртта им, се прославили с голяма почит сред всички християни.

В България те се почитат особено много, защото цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Войниците, които участвали в битката при Клокотница, по поръчение на царя, станали инициатори да се посторят още много подобни храмове в родните им места, посветени на Светите 40 мъченици.

Молитвите им към Господа да имаме!